Автентичната йога практика е изследване на взаимоотношения. Който практикува йога като садхана (редовна и отдадена духовна практика), а не само за удоволствие, има взаимоотношение със своя учител, взаимоотношение с практиката си, с метода или традицията и най-важното—със самия себе си.
Задълбочаване на взаимоотношенията
В крайна сметка, същинската работа на йога е да задълбочи тези взаимоотношения. Стабилните и здрави взаимоотношения с учителя и самата традиция са изключително важни фактори за една здравословна и трансформираща йога практика, но все пак тяхната цел е да служат за основа и подкрепа на взаимоотношенията ни със самите себе си. Задълбочаването на практиката винаги включва задълбочаване на взаимоотношенията.
Добре е да не забравяме това, когато търсим начини да задълбочим практиката си.
Има много йога-изживявания за продан днес и някои от тях имат много добър маркетинг. Тези изживявания могат да включват неща като известен и харизматичен учител (или няколко такива), сертификат за завършване на някакъв курс, придобиването на званието “учител”, нови пози и/или иновативни техники, знания, информация, трикове, райски кътчета като обстановка и някои допълнителни форми на квази-духовни забавления.
Тези видове йога-ритрийти и събития може да изглеждат вълнуващи и стимулиращи, но когато обмисляме да се включим в такива, важно е да се замислим дали наистина те ще ни помогнат да задълбочим йога практиката си—дали те ще ни помогнат да заздравим взаимоотношението си с учителя си и с нас самите—или са просто някаква квази духовна форма на забавление, която се съревновава за частица и от без това отслабналото ни и разпиляно внимание.
В западната култура е обичайно да се мисли, че задълбочаването предполага натрупване. Колкото повече натрупваме, толкова повече имаме и повече има какво да предложим.
Един бърз поглед към сайтовете на повечето западни йога-студия (и източни, които ги имитират) ще ни разкрие именно този начин на мислене. Едно средно популярно студио ще предлага класове по различни видове йога. Има нещо за всеки и потенциалният ученик може да си избира онова, което най му допада: гореща или хладна, бърза или бавна, лека или динамична и т.н. Ще има и много учители, които водят тези класове. Биографиите на учителите обикновено показват курсове в различни видове йога и още по-дълъг списък с кого “са учили”. Има дори мултидисциплинарни курсове за учители, където за около месец, потенциалните учители се “тренират” в няколко вида йога от няколко ментора и накрая решават коя точно форма на йога искат да преподават.
Изключително е рядко да се намери йога училище, което дава подробно, задълбочено и структурирано обучение в една традиция или система йога и още по-рядко е в биографията на учителя да пише нещо като “квалифициран съм да преподавам йога, защото съм прекарал 10 години да уча с този майстор и наистина имам взаимоотношение с него.”
Във всяко продължително взаимоотношение е необходимо да продължаваме да се приспособяваме и да го калибрираме, за да остане то здравословно. Това важи и за дълго взаимоотношение с учител и дадена традиция. Тази отдаденост и постоянно рекалибриране на взаимоотношението е силен стимул за лична еволюция, ако се предприема с намерение, решимост и осъзнаване. В края на краищата, то ни дава стабилна основа да навлезем по-надълбоко във взаимоотношение със себе си и да израснем като по-здрави и по-функционални личности.
Взаимоотношенията между ум и тяло
Едно взаимоотношение по дефиниция включва взаимодействие и обмяна между две неща. Ако имаме взаимоотношение със себе си и го задълбочаваме с йога-практиката си, това означава, че две наши страни имат нужда да комуникират между себе си.
Един канадски автор, Матю Ремски, наскоро публикува статия, в която се опита да дефинира идеята за “медитацията”. Част от тази дефиниция включва: “Би било полезно да разглеждаме медитацията като постепенен процес на подобряване на множеството слоеве вътрешен разговор между “емоционалната ни същност” и “съзнателната ни същност”.
Съвременното човешко общество е създало условия за нашия съзнателен ум да съществува почти изцяло в свят на идеи, концепции и творения. Наистина нямаме много нужда да чувстваме и усещаме, ако не искаме. Този концептуален свят на ума много малко или изобщо не разбира вродената интелигентност на усещащото тяло—ние сме се тренирали да не чуваме това тяло, докато се влачим през вселената си от концепции, която умът си е създал.
Единствено в моменти на изключително удоволствие или болка, когато чувстващото тяло крещи толкова силно, че не може да бъде повече игнорирано, ние започваме да слушаме. Но дори и тогава, диалогът между съзнателния ум и тялото не е съвсем здравословен. Обикновено този диалог включва да направим нещо възможно най-бързо и най-лесно за да задоволим желанието си или да премахнем болката, така че чувстващото тяло да се завърне в сянката, а ние да се върнем към изфабрикувания ни свят на идеи и концепции.
Точно както науката е разделена на различни категории на изследване като физика, биология, химия и психология, покривайки целия свят на обективна, наблюдаема реалност, така и различните духовни практики като медитация, асана, пранаяма, етика, хранене и др. съществуват да покрият целия свят на интроспективна, субективна реалност на чувстващото тяло.
Според някои учения на Буда, несъзнателният ум е в постоянен контакт с усещанията на тялото. Не само това, но несъзнателният ум постоянно генерира реакции на желание или отвращение към усещанията на тялото. Ние не си даваме сметка за този постоянен процес, но ефектът от него остава надълбоко запечатан в психиката ни. Тези реакции са семената на всички наши комплекси, навици, тенденции и като цяло проблеми, които хората донякъде осъзнават и донякъде си дават сметка, че са нещо”над което да поработят”. Буда е нарекъл тези реакции “санкара”, а Патанджали ги нарича “самскара”. Според тези двама учители, тези семена са източника на всичкото ни страдание, както вътрешно така и външно, защото ние ги проявяваме в нашите взаимоотношения със света.
7 дни или 7 години
Първата стъпка да се работи с тези реактивни модели и навици е да ги осъзнаем. И най-ефективният начин да ги осъзнаем е да отидем директно при източника им, там, където те са се появили—взаимодействието на ума с чувстващото тяло. Същността на Будистката випасана практика е да се осъзнава усещащото тяло без да се генерират реакции към него за колкото се може по-дълго време.
В “Сатипаттана сутра” Буда казва, че ако можем да осъзнаваме усещанията на тялото и успеем да не реагираме на тях и ако можем да го правим продължително време, постоянно, без да загубим самите усещания, тогава напълно се освобождаваме от своите санкара за от 7 дни до 7 години. Дали ще отнеме 7 дни или 7 години зависи от количеството натрупана санкара, което е индивидуално за всеки.
Може би звучи достатъчно лесно да се освободиш. Просто трябва да правиш нещо 7 дни или 7 години. За съжаление обаче, да наблюдаваш чувстващото тяло хич не е лесно. В същност, е изключително трудно.
Всяка автентична практика, която ни отвежда по-надълбоко в това изживяване не е лесна за продаване. Изключително предизвикателство е да застанеш очи в очи с онова, което се случва вътре в нас без да избягаш. Но това е единственият начин да заздравим и задълбочим взаимоотношенията със себе си. Това е най-честната комуникация, която може да съществува.
Веднъж щом съзнателният ум и чувстващото тяло установят по-хармонична комуникация, ние започваме да правим по-здравословен избор за себе си на всички нива—от това какво ядем и как прекарваме времето си до това как реагираме и си взаимодействаме с всичко около нас.
Наблюдавал съм как тези неща израстват в мен за 15 години на стабилна и постоянна практика. Аз така разбирам и онова, което Шарат Джойс често споменава на конференциите си: “ Йога, случваща се вътре в теб”. Дали това може да се приравни на дефиницията за освобождаване на Буда—имам някои съмнения, но нямам съмнения, че ползата е реална и става все повече при продължителна практика.
Трансформацията
Йога и медитациите, които се продават на пазара често се рекламират като носещи “блаженство”, “щастие”, “спокойствие” и т.н. Очевадно е, че тези практики носят някакво задоволство и функционалност. Разбира се, че има и някои бързи ефекти от тези практики, които могат да ни накарат да се чувстваме блажени и дори в еуфория от практиката.
Въпреки това, за онзи който практикува автентично—имам предвид използвайки практиката си за задълбочаване на осъзнатостта си и комуникацията със собственото си тяло—много скоро ще има и неприятни изживявания и усещания. Да не кажа, че понякога именно тези не съвсем приятни изживявания са основните за дълъг период от време.
Всички наши негативни и неприятни санкара трябва да излязат на светло—в светлината на съзнателния ум посредством тялото. Трябва да ги видим и да ги погледнем в очите, да се научим как да се чувстваме изцяло комфортно с тях. Само така ще отслабим тяхното влияние върху нас и тези модели ще започнат да изчезват.
Добрата новина е, че нямаме нужда от нищо друго освен съзнателността си, за да го направим. Нямаме нужда от протекция или помощ от божества. Нямаме нужда от мантри, благословии, молитви или тамян. Нямаме нужда от шактипат. Нямаме нужда от екзорсист или масажист. Всичко си имаме в нас—необходимо е само желанието ни да разберем и усетим нашите санкара модели напълно като използваме практиката си за това. Тогава трансформацията се случва естествено без усилие, насилие или плановете на съзнателния ум.
Веднъж щом създадем не-реагираща връзка между съзнателния ум и усещащото тяло, пренареждането става автоматично. За 99% от хората, стабилното взаимоотношение с една традиция и един учител е необходимата основа, за да го постигнат.
Това е лесно, но все пак е и епическо предизвикателство. Човешките същества са много склонни да търсят удоволствията и да избягват болката. Ето защо, когато практиката ни сблъска с някои потенциално неприятни изживявания в тялото, естественият ни инстинкт е да избягаме. Тук се иска разбиране на целия процес, решителност, фокус и вяра за да останеш и да преодолееш инстинктивната реакция да избягаш. Необходимо е също така и да подходим балансирано и да поемаме само толкова, колкото сме способни да обработим в момента. Малко хора са готови да свършат тази по-дълбока работа и затова 20 години учене с един учител или традиция е нещо рядко срещано.
Какво се случва в процеса
Когато хората работят автентично и започнат да се сблъскват с по-дълбоките слоеве на собствената си същност посредством практиката си, забелязал съм, че се случват няколко неща:
1. Спират практиката си — бягат и потискат самскара.
Това се случва най-често. Да спреш да практикуваш направо си означава, че се отказваш. Спираш Ащанга и се прехвърляш на друга практика.
Но това се случва и по много по-прикрити начини. Например, учителят ти е казал да спреш на дадена асана, защото има още да се работи над нея. Позата е предизвикателство, защото ти носи неприятни усещания в тялото и съзнанието реагира на тези усещания. Но ученикът решава, че му е писнало от този учител и отива при друг, който не изисква толкова от него и му позволява да отбягва неприятното като позволява да прескача “неприятните” пози. Ученикът не се е отказал от Ащанга, но успява да избегне най-трансформиращия аспект на практиката.
Други практикуващи успяват да претупат практиката си без да усещат нищо. Вместо да използват практиката за да задълбочат чувствителността си към собственото си тяло, те всъщност успяват да притъпят усещанията си само за да я изкарат някак-си. Или си пускат телевизия, музика, говорят си и т.н. Винаги има начин да избегнеш същинската работа, интроспективната среща със самия себе си. Минаваш през движенията физически, но реално не практикуваш.
2. Използваме практиката да подхранваме и задълбочаваме санкара моделите си.
Това също е често срещано поведение. Хората с тенденции към самобичуване и самонаказване намират много плодородна почва в Ащанга практиката. Моделът на идеалният ащанги с перфектна физика и красива практика се превръща във фикс-идея, която ученикът се стреми да превъплъти, отричайки реалността на собственото си тяло.
Ерата на йога-селфита, фейсбук статуси и снимки по кориците на списания е допринесла много за това неблагоприятно явление. В резултат се проявяват или задълбочават хранителни разстройства, колене и гърбове се насилват, докато се пречупят и пропастта между съзнателния ум и усещащото тяло става все по-голяма и по-голяма.
Или пък онези с грандомански тенденции—те също намират добра почва да задълбочават собствените си модели. Силата и енергията, генерирани от практиката се канализират в още повече манипулиране и контрол. Когато такива хора станат учители и имат ученици, които ги приемат за пример, резултатът е катастрофален—за тях и за учениците им, за животите, които те успяват да разрушат. Има много истории за такива учители. За съжаление, този път също е често явление.
3. Тихо наблюдавай и продължавай да практикуваш.
Все пак можем да култивираме търпение и обективно наблюдение. Каквото и да ни казва тялото, слушаме. Опитваме се да слушаме максимално ясно. И приемаме каквото и да ни каже. И с тази чувствителност продължаваме да практикуваме осъзнато и позволяваме промените да се случат естествено.
Имайки ясното разбиране какво наистина правим като практикуваме, комбинирано с вяра, фокус, смирение и търпение, заедно с подкрепата и насоките на добър учител и традиция ще можем постепенно да изчистим всичките санкара модели, които практиката ни поднася.
Това е трудно и изисква реално желание и воля да се адаптираме и променим. Изисква се смирение, защото трябва да се предадем—на традицията, на учителя си и най-вече – на чувстващото си тяло. Онези, които предприемат този път стават много заземени, балансирани, функционални и състрадателни практикуващи и учители, чийто живот се подобрява и разцъфва, благодарение на това, което правят.
Никой не е идеален и дори с най-добрите намерения, ние всички понякога попадаме в категории 1 и 2. Това е още една причина да имаме нужда от подкрепата и фийдбека на една здрава Ащанга общност, добър учител и много само-рефлексия. Ако имаме тази подкрепа и намерения, и не се отказваме, ще успеем да практикуваме автентично и практиката ни ще ни подкрепя в живота, за да бъдем най-доброто, което можем да бъде.
Автор: Йейн Гришак
Последни коментари