ЙОГА – ЦЕЛ И ЗНАЧЕНИЕ

Подобно на много дълбоки, красиви и завладяващи изкуства и науки, йога е силно пострадала от духовната бедност на съвременния свят. Дълбоката и вечна същност на йога е представена погрешно и овита с лъскава хартия с цел лична печалба от умни хора. В ръцете на някои йога е сведена до просто още една програма за физически упражнения, достъпна онлайн. В други случаи йога е представена като култова религия, насочена към привличане на „посветени“. Такава мъгла на объркване и заблуда е създадена около ясната и чиста концепция за йога, че сега е необходимо отново да се дефинира йога и да се изясни нейният смисъл и цел.

Йога определя себе си като наука – тоест като практическа, методична и систематична дисциплина или набор от техники, които имат високата цел да помогнат на хората да осъзнаят своята най-дълбока природа.

Целта да се изпита този най-дълбок потенциал не е част от религиозен процес, а от емпирична наука за самостоятелно изследване. Религиите се стремят да определят в какво трябва да вярваме, докато практическа наука като йога се основава на конкретния опит на безброй учители и йоги, които преди това са използвали тези техники, за да изпитат най-дълбокото Аз. Йога не противоречи на никоя религия и може да се практикува от всички, независимо дали те се смятат за агностици или за членове на определена вяра.

В цялата история йогическите техники се практикуват както на Изток, така и на Запад, така че би било грешка да  считаме йога за “източен внос”. Всъщност йога, с мощните си техники за създаване на усещане за вътрешен мир, хармония и яснота на ума, е абсолютно актуална за съвременния свят – и на Изток, и на Запад. Като се има предвид забързания ритъм и конфликтите, присъстващи в съвременния живот, с целия произтичащ от това стрес, може да се каже, че йога се е превърнала в основно средство за оцеляване, както и за разширяване на креативността и радостта от нашия живот.

ЖИВАТА ТРАДИЦИЯ

Въпреки че йога не „принадлежи“ на Изток, най-лесно е да проследим корените й там, защото липсата на културни промени са помогнали да се запази произхода на науката и продължаващата традиция на йога и до днес. Никой човек не е „измислил“ йога – йога е жива традиция, набор от практики, които датират от векове. Тези практики са кодифицирани от учен и учител на име Патанджали в Йога сутрите, написани през втори век пр.н.е.

Най-важното учение на йога е свързано с нашата природа като човешки същества. В него се казва, че нашата „истинска същност“ надхвърля границите на човешкия ум и личност – че вместо това, нашият човешки потенциал е безкраен и надхвърля индивидуалните ни умове и нашето чувство за себе си. Самата дума “йога” прави препратка към това. Коренът, „юй“ (което означава „единство“ или „съюз“), показва, че целта на йога е да се обединим с най-висшата си природа. Тази реинтеграция се осъществява чрез практиките на различните йога дисциплини. Докато не се осъществи тази реинтеграция, ние се идентифицираме с нашите ограничения – ограниченията на тялото, ума и сетивата. По този начин се чувстваме непълноценни и ограничени и сме подложени на чувство на скръб, несигурност, страх и самота, защото се усещаме отделни, забравили сме, че сме част от цялото.

В съвременния свят станахме доста успешни в своите външни постижения – създадохме мощни технологии и разнообразни продукти, обсебени сме от натрупване на власт, богатство, имоти и предмети – и въпреки това не успяхме да създадем нито индивидуален или социален мир, нито мъдрост, нито щастие. Трябва само да се огледаме за да видим разрушителната сила на оръжията ни, безмислието на удоволствията и забавленията ни, злоупотребата с материални и лични ресурси, различията между богати и бедни и най-вече самотата и насилието на съвременния ни свят. На фона на целия ни успех във външния свят не сме постигнали нищо стойностно и трайно. Тези проблеми няма да бъдат решени чрез нови технологични разработки.

Разрешаването на тези човешки проблеми ще дойде само когато открием в себе си това, което цялото човечество търси – вътрешен мир, спокойствие и мъдрост. Това постижение е целта на йога, защото йога е практическата наука, предназначена да помогне на хората да осъзнаят своята истинска природа.

ИЗКАЧВАНЕ КЪМ ЧИСТОТО

Процесът на йога е изкачване към чистотата на абсолютното съвършенство, което е есенциалното състояние на всяко човешко същество. Тази цел изисква отстраняване на всичко токсично от тялото и главата и установяване на състояние на вътрешен баланс и хармония. Всички методи на йога се основават на съвършенството на нашите личности и могат да помогнат за създаването на нов световен ред.

В началото на пътя най-големият проблем, който изпитваме, е присъщото неспокойствие на ума. Умът по своята същност е насочен навън и нестабилен. Най-високото състояние на медитация обаче изисква спокоен, ведър, концентриран ум, освободен от негативни емоции и разсеяност, причинени от копнежи, пристрастявания и желания. За да достигнем по-фините нива на осъзнатост, се нуждаем от сила на волята, яснота на ума и способност съзнателно да насочваме ума в избраната посока. Това е възможно само когато престанем да се стремим към външни придобивки и спрем всички нехармонични или негативни психични процеси.  Това не значи да се откажем от домовете и обществото си и да се оттеглим  в манастир.

Можем да постигнем състояние на мир, хармония и удовлетворение в ежедневната си йога практика и по този начин да продължим да изпълняваме житейските си задължения и дейности с любовта и отдадеността, които произтичат от нашия медитативен опит по време на същата тази ежедневна йога практика.

За тези, които искат да следват пътя на йога към мир и еволюция, има няколко предпоставки. Нуждаем се от добро здраве, спокоен ум, искреност и горящо желание да се издигнем над човешките несъвършенства. Нашето здраве се поддържа от проста и добре регулирана диета, адекватен сън, физически упражнения и почивка. Дисбалансът или излишъците в храната, упражненията, съня или нашите лични отношения водят до физически и емоционални смущения, които нарушават практикуването на йога и медитация.

Ако аспектите от ежедневието ни са добре балансирани, тогава със сигурност можем да постигнем напредък в йога в съвременния свят. Независимо къде живеем или какво правим, можем да създадем живот, благоприятен за йога.

ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА

Както посочихме по-рано, има много объркване относно това какво точно е йога, тъй като изглежда, че има толкова много подходи, всички описани с името “йога”. Алпинистът може да предприеме различни маршрути, за да достигне върха на планината. От равнината в основата на планината всички тези пътеки изглеждат отчетливи и различни, но от върха на планината гледката винаги е една и съща! Същото е и с привидното многообразие на йогическите пътеки. Тези различни пътеки не са взаимно изключващи се. Те просто отговарят на различните склонности, личности и темпераменти на отделните ученици и въпреки това всички имат една и съща цел. Тези различни пътеки на йога включват:

• Хатха йога, която се занимава най-вече с физически и дихателни упражнения, банди и мудри (енергийни техники,кундалини), които помагат на ученика да осъзнае своите вътрешни състояния. Хатха йога техниките помагата да се постигне енергиен баланс, здрави, силни и стабилни ум и тяло.
• Карма йога, което означава „йога на действието“. Този път ни учи да изпълняваме своите задължения в живота умело и безкористно, посвещавайки резултатите от нашите действия на човечеството. Практикуването на този аспект на йога ни помага да живеем безкористно и успешно в света, без да бъдем обременени или разстроени.
• Джнана йона е пътят на знанието и мъдростта. Този път включва интензивна умствена дисциплина. Знанието идва, когато се научим да правим разлика между реалното и нереалното, между преходното и вечното, между крайното и безкрайното. Този път е предназначен само за късметлиите, които са наясно с висшите и по-фини реалности в живота.
• Бхакти йога е йога на предаността. Този път е пътят на любовта и предаността. Това е пътят на самопредаването, на посвещаването и отдаването на всички човешки ресурси за постигане на върховната реалност.
• Кундалини йога е силно техническа наука. Необходимо е ръководството на компетентен учител, за да се научат методи за събуждане на жизнената сила на змията, която остава в състояние на сън и спи във всяко човешко тяло. Част от Хатха йога.
• Мантра йога, която включва медитация и използване на определени звуци, наречени „мантри“, които традиционно се предават на ученика и се използват като обекти на концентрация. Мантрите помагат на ученика в самоочистване, концентрация и медитация. Тези мантри са открити в дълбока медитация от високо напреднали мъдреци и учители.
• И накрая, има Раджа йога, „царският път“, който е много научен и задълбочен. Следвайки методологически този път, ние се научаваме да рафинираме своите желания, емоции и мисли, както и фините впечатления и мисли, които лежат спящи в безсъзнателния ум. Раджа йога ни помага да изпитаме вътрешната реалност, използвайки осемградна стълба. Крайната цел е кандидатът да постигне осмата стъпка, самадхи.

ЦАРСКИЯТ ПЪТ

Раджа йога или царската йога обхваща всички различни пътеки. Това е класическата, традиционна, автентична йога. Поради разнообразието си, тя може да се практикува от хора с различен произход и темперамент. Тя включва и трите измерения на човешкото взаимодействие – физическо, умствено и духовно. По този път ние постигаме баланс и хармония на трите нива и след това постигаме пълна реализация на Аза.

Раджа йога е научна дисциплина, която не налага сляпа вяра, а насърчава здравословното изследване. Различните практики са определени и ползите, получени от тях, са описани, така че този път може да бъде научно проверен от всеки, който експериментира с методите. Поради това Раджа йога е идеално подходяща за съвременния свят, в който научният скептицизъм е толкова изявен.

Раджа йога се нарича още Ащанга йога, или „осемкратният път“, защото осемте й стъпки създават подреден процес на трансформация, започващ от нивото на физическото тяло и в крайна сметка включващ по-фините нива на живот. Осемте стъпки са яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи.

ВЪНШНИ ПРАКТИКИ

Първите четири стъпала или стъпки – яма, нияма, асана и пранаяма съдържат пътя на Хатха йога, който е подготвителен за последните четири етапа на раджа йога.

Яма и нияма са десет ангажимента на отношение и поведение. Единият набор от дисциплини (нияма) има за цел да подобри човешката личност, а другият (яма) е предназначен да ръководи нашите взаимоотношения и взаимодействия с другите същества в света. По този начин йога се превръща в образование както за вътрешен, така и за външен растеж.

Петте ями, или ограничения, са ненасилие, истинност, без кражби, чувствена умереност и непривързаност. Практиката им води до промени в поведението и емоциите, при които всички отрицателни емоции се заменят с положителни. Петте ниями или наблюдения са чистота (външна и вътрешна), удовлетворение, практики, които предизвикват съвършенство на тялото и сетивата (тапас), самоизследване и изучаване на писанията и предаване на абсолютната реалност. Ниямите водят до контрол върху поведението ни и в крайна сметка са изключително положителни фактори за развитието на личността.

В началото не бива да се обезсърчаваме от предизвикателството на тези първи две стъпки. Например, дори преди да сме успели напълно да развием чертата на ненасилието, веднага ще забележим нарастването на покоя в живота и по време на медитацията ни в резултат на практикуването на тази яма.

Обикновено, когато  йога (модерната йога) се преподава в съвременния свят, се учат само асани (физически пози) и определени дихателни практики. Яма и нияма често се игнорират, поради което това, което наричат йога е станало повърхностна физическа практика, която подчертава само физическата красота или егоистичния стремеж за умение и сила в позите. Определено асаните и дихателните упражнения създават физическо здраве и хармония, но само когато умът ни е свободен от насилствени емоции, можем да постигнем спокойно, креативно и доволно психическо състояние.

Всъщност има два вида асани – медитативни пози и пози, които гарантират физическото благополучие. Стабилната медитативна поза ни помага да създадем ведър дъх и спокоен ум. Добрата медитативна стойка трябва да е удобна и стабилна, като се стараете главата, шията и торсът да са наредени в права линия. Ако усещате тялото си неудобно, това прави ума възбуден и разсеян. Вторият вид пози се практикуват за усъвършенстване на тялото, правейки го силно и здраво. Тези пози стимулират специфичните мускули и нерви и имат много благоприятно въздействие.

Четвъртата стъпка на раджа йога е пранаяма. Прана е жизнената енергия, която поддържа тялото и ума. Най-грубото проявление на праната е дишането, затова пранаяма се нарича още „наука за дишането“. Тези упражнения водят до успокояване и концентрация.

ВЪТРЕШНИ ПРАКТИКИ

Четирите стъпки на Хатха йога подготвят ученика за четирите вътрешни практики на Раджа йога. Тези вътрешни практики са пратхахара, дхарана, дхяна и самадхи. Петата стъпка на Раджа йога е пратяхара или контрол на сетивата. Докато сме будни, умът се включва в събитията, преживяванията и обектите на външния свят чрез петте сетива на зрение, слух, докосване, вкус и мирис. Умът постоянно събира усещания от външния свят чрез тези сетива и реагира на тях. За да постигне вътрешно спокойствие, ученика по йога ще иска да развие способността за съзнателно премахване на разсейванията на външния свят. Това не е физически процес, а волеви, умствен процес на завъртане на сетивата навътре. Сетивните ни впечатления разсейват ума, а ние искаме той да осъзнае спокойствието вътре. За тове е полезно да научите дхарана или концентрация – шестата стъпка в Раджа йога. При концентрация разпръснатата сила на ума се координира и се фокусира върху обект на концентрация чрез непрекъснато съзнарелно насочено внимание. Това фокусирано внимание използва съзнателно усилие на волята и се развива чрез редовна практика. Чрез концентрация разсеяният, слаб ум се концентрира и става много по-мощен.

Седмата стъпка в раджа йога е дхяна, или медитация. Медитацията е резултат от продължителна, непрекъсната концентрация. Концентрацията прави ума еднопосочен, спокоен и ведър. След това медитацията разширява еднопосочения ум до свръхсъзнателно състояние. Медитацията е непрекъснат поток на ума към един обект или концепция. Когато умът се разшири отвъд съзнателните и подсъзнателните нива и поеме този свръхсъзнателен поток, тогава идва интуитивното знание. Всички методи на йога ни подготвят в крайна сметка да достигнем този етап на медитация и по този начин да постигнем мир, съвършенство и спокойствие. В ежедневието ни медитацията може да бъде много полезна за премахване на много физически и психологически проблеми. Значителна част от болестите, които преживяваме, всъщност са пряко или косвено резултат от конфликти, репресии или емоционални страдания, възникващи в съзнателния или несъзнателния ум. Медитацията ни помага да осъзнаем тези конфликти и да ги разрешим, установявайки спокойствие и мир. По този начин медитацията се превръща в мощен инструмент за справяне с предизвикателствата на ежедневието.

Ако наистина разгледаме как се учим в съвременния свят, ще осъзнаем, че въпреки целия ни акцент върху образованието, то е едностранно и плитко. Научваме се да запаметяваме уравнения и факти, но всъщност не се научаваме да разбираме и развиваме собствения си вътрешен живот. Умът ни остава разсеян, а емоциите ни постоянно действат като негативни, конфликтни сили. В състояние сме да използваме само малка част от умствените си способности, защото сме твърде заети с объркване, страх и вътрешен конфликт. Медитацията ни помага да преодолеем тези ограничения; тя ни помага да осъзнаем по-фините и по-положителни сили вътре. Постигайки това осъзнаване, ние ставаме креативни и динамични. Способност като интуиция, която мнозина считат за необичайна или рядка, всъщност е в рамките на потенциала на всички човешки същества, които медитират. Такива подаръци са достъпни за онези, които осъществяват контакт с по-дълбоките аспекти в себе си.

Продължителната и интензивна медитация води до последната стъпка на Раджа йога – състоянието на самадхи, състоянието на свръхсъзнание. В това състояние ние ставаме едно с висшето Аз и преодоляваме всички несъвършенства и ограничения. Състоянието на самадхи е четвъртото състояние на съзнанието, което надхвърля трите нормални състояния на будност, сънуване и дълбок сън.

Човек, който постигне самадхи, става подарък за своето общество. Ако човечеството някога  постигне по-развита цивилизация, това ще е възможно само поради нашия растеж и еволюция като човешки същества.

Човек, който е установен в самадхи, живее целия си живот като спонтанен израз на безпрепятствения поток на върховно съзнание. Това свръхсъзнателно ниво е нашата човешка същност; тя е универсална и надхвърля всички подразделения на културата, верую, пол или епоха. Когато ние осъзнаем това състояние отвътре, целият ни живот се трансформира. Когато трансформираме себе си и изпитваме спокойствие, мир и свобода, ние също трансформираме нашите общества и цялата човешка цивилизация. Това осъзнаване на безкрайното съзнание е практическата и истинска цел на йога.

—-

автор: Бхоле Прабху – живял в Хималаите известен йогин, поет и философ