Сядам да пиша статия отговаряща на въпроса на Мишо, а именно „Кога може да се започне да се практикува втора серия на ащанга?“
Сядам вече за 7 ми път пред компютъра и тази статия не излиза от мен. Трудно ми е да я напиша, не защото няма какво толкова да се пише, а защото е толкова много, че ми е трудно да го обобщя. Тъй като подозирам, че тази статия ще излезе извън пределите на физическата постановка на тялото в определени асани свързани с дълбоко извиване назад (за мен практиката е по-скоро психологическа, емоционална и енергийна работа), затова ето тук в началото ще поставя физическите изисквания за практика на втора серия.
1. Една година, постоянна практика, без прекъсване, с лекота и стабилност на дъха на цялата първа серия на Ащанга. Това изискване би трябвало да обезпечи практикуващия със стабилност, постоянство и лекота в практиката преди да пристъпи към работа с нервната система или така наречената Нади шодана – втора серия.
2. Ученика е необходимо да може да спазва точните виняси при изпълнение на Урдва данурасана (мост) и да може самостоятелно да прави Дроп бек и да се изправя от мост. Това изискване отново реферира към стабилност и изграждане на сила в кора, която е необходима, за да подкрепи гръбначния стълб при по-дълбоките извивания назад от втора серия. Другия важен аспект тук е да се изгради връзка между долната и горната част на тялото, или аз го наричам цялостност.
Някои от големите учители твърдят, че тези изисквания са задължителни, други твърдят, че са прекалено ригидни и догматични.
За мен практикуващия може да започне втора серия когато е готов.
И тук идват множеството въпроси:
Кога е готов? Кой решава дали е готов? Практикуващия или учителя? Какво означава да е готов?
Както казах, за мен практиката на ащанга виняса йога не е физическа практика на поставяне на тялото в определни асани. Тази магическа практика е практика на психолгическа, емоционална и енергийна работа. И откровено ме боли сърцето да виждам как се превръща в атрибут за подхранване на егото ни. Цял живот повечето от нас се стремят да бъдат по-умни, по-красиви, по-можещи, по-добри и прочие и цялата тази борба е за да ни вдигнат другите висока оценка.
Необходимо ни е някои да ни се възхити да ни даде 10 от 10 оценка, за да ни валидира.
Защо?
Защото не знаем собствената си стойност. Защото не можем сами да се валидираме. Вярвам че практикуващия може да започне втора серия само и единствено когато е свършил вътрешната си работа до такава степен, че не му е необходимо да прави акробатични постижения с цел получаване на висока оценка от околните.
Започнете втора серия когато можете да си вдигнете оценка 10 сами на себе си!
И знаете ли, тогава изобщо няма да ви пука дали правите първа или втора серия, защото за вас ще е важно друго. Ще е важно да продължавате да опознавате себе си, ще е важно да се чувствате все по-цялостни от практиката си, ще е важно да можете да станете едно е дъха си и практиката да тече през вас, а не вие да правите практиката.
Бих препоръчала, ако ще говорим за асана и за втора серия от перспектива на гимнастика, да махнем думата йога от уравнението.
Бих препоръчала, ако ще говорим за асана и за втора серия от перспективата на гимнастика, да махнем думата йога от уравнението. Дали съзнателно или подсъзнателно всъщност това и се случва. Слушам разговори и коментари от практикуващи и в тези разговори не присъства йога. Говори се за първа серия, за втора серия, кой до коя поза е, кой в коя поза изпитва затруднения. Не съм чула някой да каже „Аз видях в себе си този модел на мислене и това вярване, които ми пречат да живея хармонично или да реализирам потенциала си.“ Или „Аз видях, че ми е по-важно какво мислят другите за практиката ми, а не как се чувства тялото ми.“ Не чух никой да е забелязал нещо дълбоко съкровено в себе си, което психо-соматизира. Чувам само за по скъсен хамстеринг, по-затворена тазобедрена става или стагнирани хипс флексосри. Как не чух някой да каже, че работи за освобождаване на страха, на вината и срама от тялото си, за да хармонизира физическото, емоционалното и менталното си тяло?
Боли ме.
С Красен посветихме последните 6 години от живота си, за да създадем едно общество в което заедно, подкрепяйки се, да вървим по пътя на себепознанието. Шест години на много работа и много любов и смирение, вярвайки че ще ви научим на нещо повече от последователност от асани. Сега ме боли сърцето, като чувам, че не сме отдадени на йога защото не практикуваме втора или трета серия.
Щом чувам това, значи не сте разбрали.
С много обич,
Цвета
Последни коментари