Скъпи красиви, крехки, уплашени хора, Изпаднали сме в паника.
Ние сме в сянката на зловеща тишина, обзети от страх. Толкова много страх.
Липсва ни познатото течение на нормалния ни живот. Извънредно положение е.
Чувството за безопасност и сигурност е изтръгнато от нас.
Пред лицето на пандемията сме голи и уязвими.
Някои от нас успяват да се съхранят, някои от нас не действат рационално, упражнявайки малкото контрол, който ни е останал.
Някои от нас не се отлепват от новините – твърде много информация, но малко отговори.
Някои от нас са затормозени финансово, много повече емоционално.
Изоставени в несигурност, се чувстваме объркани и тревожни.
Някои от нас изпитват гняв, някои от нас изпитват паника, някои от нас са в отрицание, някои от нас са абсолютно изтръпнали.
Много от нас са жестоко изплашени.
Да, има болест. Да, има смърт.
Всичко се отлага. В изолация сме и се чувстваме сами.
Телата ни може да не са болни, но сърцата ни колективно са в болка.
Каним ви да се приближите по-близо до болката, тревожността и мъката. Изкрещете и ги пуснете да си тръгнат. Усетете какво се движи през вас. Нека текат сълзите. Докоснете нежното си сърце. Почувстайте.
След това излезте навън на слънцето. Спомнете си светлината.
Не забравяйте, че на хиляди километри тибетски будистки монаси медитират за вашето щастие.
Не забравяйте, че в Тоскана хората изпълниха улиците с песен от балконите и домовете си, докато седяха в карантина.
Не забравяйте, че Матис и Ван Гог все още висят в музеи в Париж.
Не забравяйте, че има хора, които дават безкористно, отваряйки сърцето си за болни, бедни и уязвими.
Спомнете си, че точно в този момент се ражда бебе.
Спомнете си, че някой се влюбва, че много правят любов.
Спомнете си, че радостта все още съществува.
Спомнете си светлината.
Спомнете си, че идва пролетта.
Спомнете си нощното небе, не забравяйте да мечтаете.
Не забравяйте да поставите ръце на сърцето си и да дишате.
Спомнете си колко сте красиви и ценни.
Спомнете си светлината.
Не забравяйте, че въпреки, че всички мероприятия са отменени човешките отношения не са отменени.
Надеждата не е отменена. Красотата не е отменена. Щастието не е отменено. Любовта не е отменена.
Спомнете си светлината.
Един учител някога е казал:
„Да бъдеш напълно жив, напълно човечен и напълно буден, означава непрекъснато да си изхвърлен от гнездото. Да живееш пълноценно означава да бъдеш винаги в ничия земя, да преживяваш всеки момент като напълно нов и свеж. Да живееш означава да си готов да умреш отново и отново. “
В своята крехкост ние сме наистина красиви. Нека не забравяме да сме напълно живи, да не забравяме да сме будни, да не забравяме да сме тук и сега. Нека покажем състрадание, нека обичаме.
Не забравяйте, скъпи хора, че и това ще отмине. Помнете, че този момент е всичко, което имаме. Спомнете си сърцата си.
Помнете светлината.
Последни коментари