Вашите въпроси – нашите отговори

Въпрос от Кристин

Здравей, Цвети много се надявам да сте здрави и да се чувствате добре.. (сигурна съм всъщност)
От известно време имам някакво желание да споделя точно с теб за практиката си.. Практикувам си всеки ден; когато съвсем нямам време правя поне слънчевите поздрави и последните три пози; но в повечето случаи правя standing и след това настъпва физическа умора, просто улавям как умът ми вече мисли за почивка и правя пълен финишинг и е това.. разбира се, има случаи, в които правя и седналите пози и така приключвам, но дотам; до буджапидасана и нататък изобщо не стигам, просто като че ли ръцете ми не държат, по-лесно се изморявам, отколкото когато практикувах в шалата
Мисълта ми е, имала ли си такива моменти; защо мислиш, че има промяна в издръжливостта и по-добре ли е въпреки това да правя всичко, което съм учила, или да слушам какво казва тялото, когато е уморено? Засега се вслушвам в тялото и си мисля, че постепенно отново ще правя серията дотам, докъдето сте ме учили

Отговор Цвета

Искам да започна с това, че винаги трябва да слушаш тялото си. То знае всичко по-добре от ума. Това, което правиш като практика е отлично и напълно достатъчно. Само умът е този, който казва ама повече е по-добре. В йога и в живота в много от случаите по-малко е по-добре. Има изключително много фактори, които влияят на тялото и енергетиката ни, но умът ни не може да ги обхване, защото е лимитиран от опита, преживяванията ни, възпитанието и средата в която сме. Затова аз лично слушам тялото си.

Трети закон на Нютон

Моите наблюдения са, че в практиката ни важи Трети Нютанов закон: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Тоест, ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие. Приведено към практиката колкото повече насилваме тялото си да влезе в дадена поза или да направи повече пози от колкото то може, толкова по голяно е съпротивлението му.

Същото важи и за ума. Ако можем да запазим фокус на ума до Вирабадрасана и след това той се разсейва, колкото повече го насилваме да се фокусира толкова по-разнообразни теми и задачи ще си измисля, над които да разсъждава. Опита ми показва, че контузиите в асана практиката идват, когато загубим фокус, а се залъгваме, че можем да продължим.

Разбира се важно е да бъдем и внимателни да не отидем в другата крайност на ленивостта. Затова е важно, нежно и без насилие да пробваме да увеличаваме времето на фокус на ума и да проверяваме тялото ни с допълнителна асана отвреме на време.

Циклите в практиката

В ащанга средите често се говори за цикличност в личната практика и тя се характеризира със следните фази: бърз подем, плато, спад, по-бавен подем, плато и т.н. Обикновенно първите 6 месеца от започването на Ащанга практиката се наблюдава бърз напредък и добър отклик на тялото ни, под въздействието на позите. Първа серия на Ащанга виняса йога е Йога Чикитса, или йога терапия и тялото ни бързо откликва на терапевтичните пози, бързо трупа сила и гъвкавост, след което идва фазата на платото. По време на платото вярвам, че се случват доста по-дълбоки и чисто енергийно процеси които ума ни не може да засече. Често се случва в този етап да започнем да насилваме тялото, защото имаме по-високи очаквания от него. Насилваме го няколко месеца, докато трае платото и идва момент в който, то отказва да бъде насилвано. Тогава идва период на връщане назад в практиката или спад, което е напълно естествено. В тялото се натрупва умора, която в много случаи ние успяваме да неглижираме, докато дойде момента. в който така или иначе не можем да игнорираме. Това обикновено означава, че сме правили повече от колкото ни е нужно. Необходимо е да забавим темпото, за да дадем време за адаптация и саморегулиране на гениалната ни машина – тялото. То може да се самолекува и да се самовъзстановява в случай, че не му пречим.

Считам, че ако се научим да се отпускаме повече в практиката си, без това да води до загуба на фокус или стабилност, ако приемаме процесите си и признаем, че в нас има далбоко закодирана висша интелигентност и дори да има месеци, в които не правим нови асани или ни се струва, че нямаме напредък, то тогава се случват по-дълбоките и есенциални трансформации. Вярвам, че е важно да приемем процеса и да му се доверим. Всъщност в това е красотата на практиката, изследване на тънката нишка свързваща, ума, тялото и дъха, през изкуството да сме в баланс и да държим среден курс. Нито една крайност не води до щастие и лекота.

Ние сме свързани

В допълнение сегашния енергиен фон на земята е доста тъжък, което се отразява неизменно на всеки един от нас и на практиката ни. Колкото и Егото ни да се опитва да ни обеди, че Аза и изцяло отделен от целия останал свят, то всички ние вече се досещаме, че не е така. Естествено е когато в колективното несъзнато има страх, паника и несигурност това да ни влияе на едно дълбоко и почти незабележимо ниво. И всичко това съвпада с пролетната умора и цялостно отслабване на организма след зимата.

Моята лична асана практика също страда, затова отделям повече време за пранаяма и енергийни и медитативни практики, за да мога да се съхраня.

Практикувай всеки ден с приемане, любов и удоволствие и всичко ще си дойде на мястото.

С обич,

Цвета