Днес бих искал да споделя това красиво учение на Ошо – един от любимите ми учители:
„По време на бедствие си даваме сметка за реалността такава, каквато е.Тя винаги е крехка. Всички винаги са в опасност. Просто в обикновени времена сте така заспали, че не го виждате: сънувате си, представяйки си красиви неща за следващите дни, за бъдещето. Но в моменти, когато опасността е непосредствена, изведнъж осъзнавате, че може да няма бъдеще, да няма утре, че това е единственият момент, който имате.
Така че времената на бедствие са много показателни. Те не носят нищо ново в света; просто ви осведомяват за света такъв, какъвто е – те ви събуждат. Ако не разбирате това, можете да полудеете; ако го разберете, можете да се пробудите.
Всички сме в опасност.
Зависи от вас как ще използвате момента: можете да изпаднете в паника, можете да полудеете, можете да се свлечете в страх, в сълзи. Но това няма да помогне на семейство ви или на приятелите ви или на любимия ви. На вас също няма да ви помогне.
Безсмислено е да се притеснявате, защото просто ще пропуснете този момент и няма да помогнете на никого. И не е, че само вашите родители и вашите приятели, любимата ви, са в опасност: целият свят е в опасност. Въпрос е само на време… някой днес е в опасност, някой друг ще бъде в опасност утре – но опасността е налице. Затова научете тайната как да преодолеете опасността.
Тайната е да започнете да живеете по-пълноценно, по-пълно.
Бъдете по-внимателни, за да можете да намерите в себе си това, което смъртта не може да докосне. Истинската си същност. Това е единственият подслон, единствената сигурност, единствената безопасност. И ако искате да помогнете на приятелите и семейството си, оставете ги да узнаят тази тайна.“
Умението да внимаваш (да поддържаш постоянна концентрация) в живота е резултата от повечето духовни практики. Само тогава можеш да видиш реалността без проекциите на ума си, без измислените си истории. Да се пробудиш. Ащанга виняса йога е един от най-мощните методи за развиване на това внимание. И тук не говорим за вниманието, на което ни учат родителите ни, приятелите ни, обществото – внимавай да не се заразиш, нараниш, да не те излъжат, да не ти откраднат, да не се провалиш…Това се нарича притеснение, стрес.
Става въпрос за пълното, наситено внимание (без усилие, без напрежение), което постигаме когато четем супер интересна книга, гледаме интересен филм, супер красива гледка, любимия човек, слушаме любимото си парче, вдъхваме любимия си парфюм… Живеем любимия си живот.
Това е тайната, за която говори Ошо. Опасност има, но тя е за тялото, а аз не съм тялото. Опасност има, но тя е за историйката в главата ми кой съм аз (егото), но аз не съм тази историйка. Това, което съм е вечно, смъртта не може да го докосне…
КОЙ СЪМ АЗ?
автор: Красен Стоянов
Последни коментари