Колко публикации свързани с йога сме виждали, които насърчават физическото развитие?

Обществото ни възпитава, че растежът, прогресията и еволюцията трябва да бъдат постоянни.

В същото време се очаква да НЕ се променяме, да останем млади, никога да не губим, винаги да сме най-добрите. Обнадеждаващо е да видим резултати от последователната работа и да споделим нашето развитие. Да имаш цели е здравословно, но бих искала да отделя място за това, което не може да се види. …

2006

На снимката виждате тялото ми в дълбока асана, наречена капотасана (поза гълъб).

По това време нямах здравословна връзка с тялото си. Липсваха ми здравословни връзки в много отношения.

Използвах практиката за засилване на деструктивните навици, допълнителни травми и по този начин намалявах усещанията си и късах връзката с тялото си и със себе си.

Олюлявах се между крайностите на това да служа на другите и да се грижа за себе си.

Утвърждавах себе си, като контролирах и се представях добре. Бях привързана егоистично към идеали, които не бяха мои.

Исках любов, но направих и невъзможното НИКОЙ да не бъде близо до мен.

 

2021

Капотасаната ми е по-малко дълбока.

Чувствам се свързана с процеса на тялото си.

Знам кога съм заземена.

Имам здрави връзки и отношения.

Мога да се грижа за другите и да споделям в здравословни граници енергията си с тях.

Чувствам се цялостна. Мога да практикувам по подхранващ начин.

Знам дълбочината на асаната, с която нервната ми система може да се справи всеки ден.

Знам кога и как да си почивам.

Преди правех капотасана. Сега мога да БЪДА в капотасана.

Във времето между тези две снимки тялото ми е родило, държало, отгледало (и все още го прави) две деца, преминало е през хранително разстройство, неуспешен брак, създавало е и е поддържало пространство за други практикуващи йога и е поддържало последователна самостоятелна практика.

Днес съм ПО-СТАРА, по-сочна, по-силна, по-опитна и съм Окей с всичко, което съм била, с препятствията, в които съм попадала, и с растежа, който все още не се е случил.

Моята практика е в хармония с живота ми. Личната ми практика се е удължила, прогресирала, регресирала, еволюирала, деволюирала, минала е през много успехи и неуспехи. Дори умира и беше подновявана няколко пъти.

Не можете да видите емоционалния ми пейзаж, психическото ми здраве или взаимоотношенията ми в нито една от тези снимки, така че те наистина не казват нищо за моето йога пътуване, което е свързано с развитието на здравословни връзки и лечебни ритми, като се започне от тялото и дъха ми.

Ето защо обичам да практикувам последователността на ащанга, която привлича вниманието ни върху дишането, движението, вътрешните пространства, погледа и позата в рамките на концепция, наречена „Виняса“. Наричам това лечебен ритъм.

Няма значение ЗАЩО практикувам. Не мога да избегна срещата със себе си в рамките на параметрите на метода Ащанга виняса. Защото това е процес. От мен зависи как ще се държа в този процес.

Може да е вдъхновяващо да виждам хора, които изпълняват напреднала асана, но се чудя дали наистина служи като здравословно послание за йога?

Като зрял практикуващ не е ли моя отговорност да избягвам да проектирам тази практика като недостъпна физическа активност?

Автор: Laura Pero

Оригиналния текст може да видите тук – Yogasana Limoges.

Thank you Laura Pero!