Настоящият доклад е резултат от пътуването ми във времето, осъществено благодарение на иновативната машина на времето „Time surfing”, произведена от Института по психоантропология. Пътуването и изследването, осъществено по време на него, имат за цел да обследват и анализират развитието на човека, като индивид в контекста на хипотезата за аналогия между 7-те чакри и тяхното развитие, и еволюционното развитие на човечеството.
Хипотезата ми е, че еволюционното развитие на човечеството се случва в същата логика и последователност, както формирането и развитието на 7–те енергийни центъра (чакри) в човешкото тяло. С цел доказване или отхвърляне на хипотезата осъществих пътуване с машината „Time surfing” като направих няколко спирки във времето, в период между 3 000 година след новата ера и 600 000 години преди новата ера.
По време на проучването беше обследвано развитието на човешкия вид от появата на Homo erectus, през Homo sapiens neanderthalensis, Homo sapiens, Homo sapiens sapiens, Homo nevroticus normalis до днешния Homo balancesis.
Пътуването ми премина и през 4–те ключови революции, белязали човешката история: когнитивната революция (преди 71 000) години, земеделската революция (преди 13 000) години, научната революция (преди 1 500 години) и духовната революция (преди 500 години).
Хипотеза:
Първа чакра
„Муладхара“ (перинеума) отговаря за оцеляването, за костната система, за връзката със земята и материалния свят. В онтогенезата формирането ѝ се осъществява в пренаталния период, до 4-6 месеца след раждането. Този етап е фокусиран основно върху оцеляването и физическия комфорт. Рептилният мозък на бебето е формиран и ръководи първичните инстинкти на детето с цел задоволяване на основните потребности от храна и сигурност, и безопасност за оцеляване.
В психоантропологичен план Муладхара съответсва на периода 600 000 – 30 000 година пр. н.е. – епохата на първобитния човек, живеещ в недвусмислена реалност, със стремеж за оцеляване и продължаване на вида.
Втора чакра
„Свадхиштхана“ (четири пръста под пъпа) отговаря за емоциите, удоволствията, желанията, сексуалността, характеризира се с възникването на дуалността и хедонизма.
Втора чакра се формира в периода от 4 до 12 месеца след раждането. По време на развитието на лимбичната система се формират първичните емоции в бебето. Тъй като езикът не е развит, средството за общуване и изразяване на нуждите на детето е свързано с първични емоционални сигнали, като плач. Детето започва да изследва външния свят и започва да изживява първите си бинарни усещания: удоволствие – болка, близост – разстояние, добро – лошо.
Тъй като детето е все още много зависимо от майката, откритието за света е едновременно плашещо и вълнуващо, респективно е натоварено с амбивалентност. Явява се конфликт между раздялата и близостта с майката. С развитието на лимбичната система, контактната повърхност се ерогенизира и затова наред с хранителната потребност на преден план излиза като основна потребност сензорната, – от гушкане, милване.
От психоантропологична гледна точка и от гледна точка на филогенезата това е епохата от 70 000 пр.н.е до римско време (VI век след н.е.), епоха характеризираща се с хедонизъм, стремеж към удоволствия.
Трета чакра
„Манипура“ (слънчев сплит) отговаря за силата, волята, властта, енергията и автономността.
В онтогеничен план се развива между 1 и 5 годишна възраст, като включва в себе си двете важни еволютивни фази – фазата на Аза и фазата на съперничеството. Фазата на Аза настъпва с опитите за автономност на детето.
Тази фаза е характерна с развитието на мозъчната кора на детето и осъзнаването на причинно-следствени връзки, както и редица умствени функции, свързани с абстрактното мислене и фантазията. В този период се формира волята на детето, като резултат от симбиотичната функция на рептилния мозък, лимбичната система и неокортекса.
Фазата на съперничество се характеризира със създаването на отношения извън първичните отношения с майката и бащата. Тази фаза се характеризира с търсенето на власт върху Ти, с цел задоволяване на нарцистичните потребности. Детето изучава в срещата с Ти, движението на съблазняване, по-късно се научава да контролира собствените си емоции.
В развитието на човечеството Манипура съответства на периода от земеделската революция 10 000 г. пр.н.е. до 2500 година след новата ера, основния стремеж на човека е власт.
Четвърта чакра
„Анахата“ (гърди, тимусна жлеза) отговаря за баланс между ум и тяло, мъжко и женско, даване и получаване, работа и почивка, общуване и усамотяване.
Анахата е ключът към състраданието и любовта. Формира се по време на сексуалната фаза, от развитието на детето между 5 и 7 годишна възраст. Тази фаза се характеризира с узряване на сексуалния апарат на детето. В този период няма наличие на фиксации и блокажи, енергията протича свободно през цялото тяло. Детето открива своята сексуалност, като започва съзнателно да докосва и изследва гениталиите си, търсейки удоволствие.
От психоантропологична гледна точка ерата на Анахата започва от появата на Богомилите през около 960 година, пикът на развитието ѝ е 3000 година, основна цел на човека е любов и баланс. Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва да стоят над властта на така наречените духовници и монарси. Тяхна е крилатата фраза „Не допускайте никакво насилие над себе си, от където и да иде то: от меч или слово, от цар или бог, дори когато е от обич!“
Резултати от пътуването във времето:
По време на пътуването си наблюдавах влиянието на факторите на околната среда върху човешкото развитие и влиянието на фактора развитие върху психологическата и социална среда. Наблюдавах как колкото повече започваше да говори човекът, толкова по-малко се движеше. Наблюдавах как по времето на Homo erectus реалността му е недвусмислена, важно беше оцеляването и продължаването на вида (Муладхара).
С развитието на лимбичната система, първобитният човек изразяваше емоциите си първично, чрез фонеми, в процеса на развитие на неокортекса езикът му започваше да се обогатява. Наблюдавах как с развитието на мозъка му се появи абстракцията, с абстракцията се появи бъдещето, а с бъдещето – страхът от смъртта. Със страха от смъртта се появиха ритуалите и магията, а с тях и разделението на касти. Наблюдавах земеделската революция. Наблюдавах хедонизма в римската империя, представляващи кулминацията на Свадхиштхана.
Наблюдавах как бавно се прокрадва принципът на властта, за да се превърне във властова невроза, а властовата невроза от своя страна измести естествените удоволствия, и ги замени с табута и тотеми. Видях как колкото по-умен ставаше човекът, толкова по-болен и нещастен беше той. Колкото повече говореше, толкова по-малко чувстваше, толкова по-малко се докосваха хората. Наблюдавах научната и индустриалната революция, олицетворяващи пика на Манипура.
Видях как започва да се появява светлината в мрака на човешката душа и когато беше най-тъмно (около 2050 година), любовта започна да заразява човечеството, то започна да се пробужда. Балансът между тялото и ума се завръщаше. Вселенските закони и законите на майката земя не даваха възможност на човеците да правят повече грешки. Технологиите продължаваха да се развиват, но се ползваха мъдро и в полза на цялото. Наблюдавах как балансът между даването и получаването се възстановяваше, за да стигнем до днешната епоха, епохата на сърцето, на любовта, еманацията на Анахата.
Автор: Цвета Кънчева
*Доклада е написан в контекста на обучението ми в Института за Неорайхианска Аналитична Психотерапия
Последни коментари