Срам

Пристъпвам и се оглеждам… Няма да разказвам за проекта. Него трябва да го посетите, за да го преживеете. Ще разкажа за моята среща със срама.

На Асамблея на срама, изправена гордо с усещане за човек редовно пренареждащ вътрешното си пространство и познаващ съдържанията на чекмеджетата в себе си, стърча пред Shame Moore – инсталация на Антоанета и Себастиян. Shame Moore е натруфено чучело с хартиена раница на гърба, в която раница съм поканена да оставя най-големия си срам, за да го носи тя. Обичам ритуалите. Взимам имам лист хартия и химикал, за да прехвърля тежестта от срама си от моите плещи върху плещите на Shame Моorе. Затварям се за малко в себе си, за да оценя тежестта на срамотиите ми.

Автоматично се пренесох в детството ми, където основно се срамувах, че съм по- слаба от братовчедите ми (всички до един момчета)…, защото съм момиче и не мога да нацепя дърва за печката. В главата ми кънти „слабачкаааа…” – братовчед ми.

Следващо лято отново в Родопите. Аз упорито съм тренирала и съм добила нереална сила, като за момиче. Братовчед ми: „мъжкарана”! Следва срам.

Докато се нося из спомените на срама, усещам че Мъжът нервничи до мен и потропва с крака, като в къщата на многодетно семейство с една тоалетна. Боже, явно се бавя с откриването на моя срам. Аз, с претенцията за търсеща в себе си, не мога да го назова моя тежък срам. Моля Мъжът за още минутка. Shame Moore стои и чака чинно. Решавам да забързам лентата на срама и се пренасям в настоящето.

Срам, че съм прекалено самостоятелна. Не е редно за Жена… Срам, че се обличам в широки дрехи, срам, че като се облека в тесни, привличам много внимание. Срам, че нямам семейство и деца, срам, че карам кола като мъж.

Зави ми се свят от срамотии… Не мога да изпиша всичко това на лист хартия с размери 3х7см. Ще търся сгъстяването на първичния процес на Фройд и ще представя частите, чрез обобщаване в цялото… На листа написах: „Жена”.

Погледнах малкото листче, вече натежало в ръката ми, и си дадох сметка колко тежат тези наши обществени норми. Не знам как ще го носиш това, Shame Moore.

Срамът е емоция, дълбоко свързана с обществените възприятия.

Автор: Цвета Кънчева