Апариграха – непривързаност към вещи, обстановка, хора, идеи. Отсъствие на алчност.
“Този, в чието съзнание отсъства алчността, придобива познание за първопричините и целта на живота.”
— Йога сутри, Патанджали, 2:39
Днес хората са обладани от нездравото желание да натрупват притежания, без да осъзнават, че заедно с тях натрупват и вътрешно напрежение и ненужен умствен багаж. Силното желание да се притежават неща, хора и идеи е свързано с неудовлетворението от това, което имаме. То създава много и различни безпокойства. Придобиваме собствености, а след това живеем със страх да не ги изгубим. Когато загубим някакво притежание изпитваме болка. Най-често, извънмерното желание за притежаване и натрупването на притежания е свързано в някаква степен с накърняване на чуждо пространство, с отнемане на права, или със злоупотреба с околната среда. Но най-важното е, че егоизмът, алчността и неправомерното използване на блага замърсяват, затварят и закоравяват сърцата ни, изкривяват възприятията ни за света и хората. Те стават източник и на заболявания. Егоцентричното заграбване отдалечава човека от идеята за връзката му с всички хора и го лишава от преживяването на единството.
Процесът на изчистване, на освобождаване от ненужните неща, които нямат отношение към живота, и най-вече от ненужния багаж в ума се нарича апариграха. Получава се чрез самоосъзнаване, садхана (практика) и дълбок размисъл. Ако започнете да се освобождавате от задръстващите ви натрупвания, ще видите как започват да стават естествени промени в живота ви и започвате да изпитвате естествена радост и умиротворение. Животът просто тече.
Лиля Град го е казала много добре:
Оставете на мира себе си!
“Оставете на мира себе си” – ми се иска да прошепна в ухото на много хора, за да спрат вечно да се вглеждат в себе си, търсейки недостатъци, да се сравняват с другите, да се вкопчват в миналото, да гонят бъдещето, да се изяждат за извършени грешки, търсейки съвършенство…
И никога да живеят… Никога…
Оставете на мира децата си:
– Престанете да мислите, че вие знаете точно какво им е нужно, за да са щастливи…
– Престанете да живеете за тях от добри подбуди…
– Престанете да ги дресирате под команда, поощрявайки ги само за послушанието…
– Престанете да им налагате неоспорими бариери, завинаги заличавайки добрият навик да мислят сами…
– Престанете да ги товарите със своите амбиции, опитвайки се да компенсирате своите неуспехи с техните успехи, които не са им нужни…
– Престанете да ги задържате на едно място, позволявайки им всичко и отглеждайки в действителност едни неизменни потребители…
– Престанете да мислите, че те трябва винаги да отговарят на вашите очаквания…
Оставете на мира любимите си хора – те просто ви обичат
И вие просто ги обичайте в отговор, а не им приписвайте своите мисли и такива черти, които те не притежават.
Не ги обременявайте с всичките си желания на момента.
Не ги поучавайте и превъзпитавайте.
Не изисквайте безкрайни доказателства за любов.
Не ги унижавайте чрез контрол и патологична ревност.
Не ги лишавайте от правото да бъдат самите себе си и от лично пространство.
Не се превръщайте в техни стопани, те не са домашни любимци.
Не ги тормозете с критика и прекомерни изисквания…
Оставете на спокойствие целия свят, просто оставайки част от него без да претендирате за своята особена значимост…
Просто му се любувайте…
Просто вършете своя дял от работата…
Просто създавайте това, което ви е по силите…
Просто приемайте хода на живота…
Просто живейте в края на краищата…
Не, приятели мои, това не са съвети. Това са наблюдения. Многогодишни.
Наблюдения над това, което най-често е причина за нещастие…
На първо място това е:
хроничната неспособност да оставите на мира всички, включително и себе си.
Може да опитате да се успокоите.
Когато учителят ми в Индия обясняваше тази яма той казваше:
“Простичък живот, Красен. Една къща, една жена, една кола …”
Как да го постигнем?
Започнете да изхвърляте всичко в живота си, което не е важно за вас.
Всичко, което губи времето и/или ресурсите ви.
Направете “инвентаризация” на всичко в живота си и изчистите бъркотията. Опростете живота си.
Изберете да поставите своето време и енергия в това, което е важно за вас, и постепенно да пуснете всичко, което не ви води там, където желаете да стигнете, или ви дава усещането, че това е загуба на време и енергия.
Това включва скъсване и отрязване на всички емоционални привързаности.
И изоставянето им не означава изключване на любовта ви, нито непременно промяна на времето, прекарано с хората.
Това просто означава да се освободите от фалшивите задължения и “чувството за дълг” (да се чувствате отговорни за избора си), за да Бъдете автентични.
Избирайте разумно къде отива вашата енергия и при кого.
И ако вече сте се захванали с този отрязване и пускане погледнете отново. Има още.
Опростете начина, по който виждате нещата, начина, по който се чувствате, това какво мислите и как мислите за тях, какво правите и лекотата, с която го правите.
Вие ще детоксикирате живота си, ще се отървете от бъркотията,изчиствайки, за да оставите повече място за това, което наистина наистина искате. По-голяма яснота за това кои сте. Повече пространство и място за “Новото” да се появи в живота ви.
Вашето завръщане у дома е без багаж.
Опростявайте. Опростявайте, Опростявайте..
Това е истинска Йога. Правенето на йога асани без практикуването на ямите и нямите е просто цирково изкуство.
автор: Красен Стоянов
Последни коментари