Основата на Ащанга йога

Йога е науката и изкуството, посветено на хармонизирането на тялото, ума и духа. Основната цел на практиката е да създаде осъзнаване за индивидуалното проявление на личността в контекста на неотделеност от цялото проявление на живота. По друг начин казано целта е постигане на баланс и хармония, така че да живеем в добро здраве и мир. Това е изкуството на живота.

Основите на йога философията са записани в Йога Сутра на Патанджали, приблизително 200 г. пр. хр. Този свещен текст дава ясна дефиниция на това какво е йога и как да се постигне състояние на йога. Йога Сутра се състои от 196 сутри или афоризми и е разделена на четири глави (пада). Първата сутра дава информация за насочеността на текста и гласи: „atha yoga anushasanam“ или „Сега започва учението и практиката на йога“. Втората сутра дава дефиницията за йога: “Yoga chitta vritti nirodhah” или „Йога е контрол на флуктуациите на ума.“.

Йога Сутра формира структурната рамка на класическата йога (йогата на Патанджали) или Ащанга йога, като дефинира 8 дисциплини (често наричани 8 клона или стъпки), които представляват неразделната цялост на Йога. Ащанга в директен превод означава осем клона, осем дисциплини. Само когато практикуваме и 8-те дисциплини може да кажем, че пракрикуваме йога. Накратко основната цел на практикуването на Ащанга йога е щастлив и хармоничен живот в здраво тяло, ум в покой и всичко това по пътя към пълната ни, висша реализация.

Осемте клона

Осемте дисциплини на Ащанга йога са: Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхияна, Самадхи и представляват неразделна част от холистичния подход на практиката.

Яма: Универсален морален код

Нияма: Насоки за наблюдение

Асана: Йога пози

Пранаяма: Дихателни практики за контрол и увеличаване на прана (жизнената енергия)

Пратяхара: Контрол на сетивата

Дхарана: Концентрация и култивиране на вътрешна осъзнатост и възприятие

Дхияна: Отдаденост и медитация върху божественото

Самадхи: Съюз с божественото

Първите две стъпки, които Патанджали описва са Яма и Нияма и представляват основните етични препоръки. Ямите и Ниямите са насоки за това как да се отнасяме към хората и света около нас и със самите нас. Отношението към заобикалящия ни свят е Яма, а отношението към въртешния ни свят е Нияма. И двата клона се отнасят към начина по който използваме енергията си по отношение на другите и по отношение на себе си.

Яма

Ямите се състоят от 5 препоръки, който ни разкриват нашата автентична природа. Естественото ни състояние е състояние на състрадание, щедрост, честност и мир.

Ями (Универсален морален код)

1. Ахимса – Състрадание към всички живи същества

Ахимса буквално означава не наранявай, не проявявай жестокост към никое живо същество по никакъв начин. Ахимса обаче е много повече от липса на насилие. Тя кореспондира към доброта, дружелюбност и внимание към другите. Ахимса предполага, че във всяка ситуация трябва да възприемаме добронамерено отношение и да не вредим, да не нараняваме, както себе си, така и другите. За да не нараняваш другите е необходимо първо да си се научил да не нараняваш себе си. За да не нараняваш е важно да можеш да гледаш другия с разбиране и толерантност, да изградиш отношение на приемане и любов.

2. Сатиа – Истинност

Сатиа означава да казваш истината. Сатиа се основава на разбирането, че честната комуникация и действия са основата на здравите отношения и здравата общност, че умишлената измама, преувеличаване и неправда вредят на нас, на другите и на колективното съзнание. Необходимо е да вземем предвид какво казваме, как го казваме и по какъв начин може да повлияе на другите. Важно уточнение е: Истината, но не винаги и на всяка цена, не когато ще навреди или ще нарани някого излишно. Ако казването на истината има негативни последици за друг, тогава е по-добре да се премълчи. Сатиа не трябва да влиза в конфликт със спазването на първата Яма – Ахимса.

3. Астеа – Не кради

Астеа буквално означава да не взимам нищо което не ми принадлежи. Практиката на Астеа предполага да не се взима нищо, което не е дадено свободно. Тук е включено и насърчаване на самосъзнанието ни за това как изискваме време от другите, как крадем внимание, любов и емоции.

4. Брахмачария – Контрол на жизнената енергия

Най-често брахмачария се използва в контекста на въздържание по отношение на сексуалната активност. Брахмачария предлага да създадем отношения, които да насърчават нашето разбиране за най-висшите истини. Вярвам, че брахмачария по-скоро означава отговорно поведение по отношение на жизнената енергия, нашия висш потенциал и нашата цел да се придвижим към истината. Практикуването на брахмачария цели да използваме жизнената си енергия (включиелно и сексуалната), мъдро, разумно, ефективно и ефикасно. За целта е нобходимо да наблюдаваме разхода си на енергия и съзнателно да взимаме решения за намаляване на излишния разход. Това може да стане по редица начини, като да намалим празните и несъществени приказки, като оптимизираме диетата си или като съзнателно откажем да се ядосваме и да мислим за несъществени или неконтролируеми от нас теми.

5. Апариграха – Отсъствие на алчност

Апариграха означава да вземаме само това което ни е нужно, а не да бъдем алчни. Есенцията на петата яма е да взимаме само онова което ни се полага, ако взимаме повече, то експлоатираме някой друг. Според йога философията събирането или съхраняването на вещи предполагат липса на вяра в Бога и в самия себе си. Липсата на вяра в себе си се компенсира с необходимостта нещо външно, материално да ни направи цялостни и по-добри. Обикновено алчното поведение се корени в страха за бъдещето оцеляване. (Страха за оцеляването се приема за травма на първа чакра, а страха по своята същност се счита за една от клешите – отровите обгръщащи сърцето ни).

В йога сутра е описано какво се случва, когато тези пет препоръки, описани по-горе станат част от живота на човек. Тези морални добродетели пречистват човешката природа и допринасят за постигането на натуралното, естествено и изконно усещане за лекота и щастие.

Ниями (Насоки за наблюдение)

Това са правилата насочени към личността и към вътрешния ни свят. В сравнение с ямите, ниямите са по-интимни и лични и се отнасят към отношението, което възприемаме към себе си. Прилагането на Ниямите в живота предполага висока осъзнатост и възпитаване на способността ни за самонаблюдение. Инкорпорирани в ежедневието ни ниямите гарантират високо качество на живот произтичащо от самоосъзнаване и приемане на животота в пълния му спектър от цветове.

1. Сауча – Чистота

Първата нияма Сауча, означава чистота. Чистотата има както външен, така и вътрешен аспект. Външния аспект на чистотата се отнася до това да подържаме себе си и пространството което обитаваме чисти. Вътрешната чистота касае поддържането на чисто тяло (от физиологическа гледна точка), както и поддържане на яснотата и чистота на ума. Практикуването на асана и пранаяма са основните средства за постигане на вътрешната чистота. Асана тонизира тялото и премахва токсините, докато пранаяма изчиства дробовете ни, оксигенира кръвта ни и прочиства нервната ни ситема. От ключово значение за качеството ни на живот и еволюционното ни развитие е прочистването на ума, чрез медитация. Чрез медитацията изчистваме ума от неговите токсични мисли и емоции като омраза, гняв, похот, алчност, заблуда и гордост.

2. Сантоша – Удовлетворение

Сантоша се тълкува като скромност и усещане за удовлетворение от това, което е (от това което имаме в живота). Да си в мир и да си удовлетворен с начина си на живот. Ако съумяваме да намираме удовлетворение, дори когато изпитваме житейски трудности, то живота се превръща в процес на растеж, в състояние на покой, приемане, търпение и радост. Това е възможно само ако приемем, че има причина за всичко – йога я нарича карма – и да култивираме удовлетворение и приемане на това, което се случва. Осъзнаването, че случващото се в живота ни е за наше най-висше благо ни дава директен път към сантоша или към радостта и лекотата от самия път на живота.

3. Тапас – Дисциплина

Тапас се отнася до дисциплината, с която преминаваме през живота. Буквално тапас означава огън. Асоциира се с запалването на вътрешния огън, който да пречисти тялото, емоциите и ума ни от всичко ненужно, остаряло и токсично. Зад понятието тапас се крие идеята за възможността ни да насочваме енергията си, да я ангажираме ентусиазирано в живота и да постигнем целта си – висша реализация. Тапас ни помага да изгорим всички желания, които стоят на пътя ни към тази цел. За друга форма на тапас се счита насочването на вниманието към стойката на тялото, внимание към хранителните навици, внимание към моделите на мислене, на действие, на дишане. Тапас е дисциплината да изгорим и да се освободим от всички модели, които не ни служат в процеса на растеж.

4. Свадхайа – Себеизучаване

Всяка една от предходните ями и ниями предполага себенаблюдение и себеизучаване за да бъдат спазвани. Важността, обаче, на процеса по себенаблюдение и изучаване осигурява извеждането на този процес като отделна препоръка в сутрите на Патанджали. Сва означава „аз“ или „себето“, адхайа означава „проучване“ или „изследване. Всяка дейност, която култивира саморефлексия и съзнание за себе си може да се счита за свадхайа.  Целта е да се стремим към осъзнатост във всички наши действие и мисли. Четвъртиата нияма ни учи да бъдем центрирани в себе си и не реагиращи на дуалностите. Друг аспект на свадхая е изучаването на древните текстове и ползването им за коректив в живота ни. Важността на изследването на древните текстове произлиза от еволюцията и качеството на умовете ни. В древните текстове като Йога сутра, Упанишадите, Багаватгита се съдържа чисто знание не опетнено от днешния хаотичен ум. Счита се, че това знание е произлязло от директните преживявания на божественото и носят в себе си зрънцето на истината, което всеки от нас ности в сърцето си (Връзката с Атман или висшето съзнание).

5. Ишварапранидхана –  празнуване на божественото

Ишварапранидхана означава „да положиш всичките си действия в краката на Бога“. Това е съзерцанието на Божественото (Ишвара), за да настроите чистотата си на вибрация към честотата на божественото и божията воля. По същество петата нияма ни подтиква към смирение и признаване на по-висша сила, която е насочваща в хода на нашия живот. Приемането на по-голямата картина на живота ни позволява да настроим нашата роля към глобалния божествен танц продиктуван от въздесъщата сила.

Ямите и Ниямите са първите две дисциплини от Ащанга йога на Патанджали. В древните времена е било необходимо и изискуемо условие да бъдат познавани и съблюдавани Ямите и Ниямите, за да бъде допуснат ученика до изучаване на следващите дисциплини, като Асана, Пранаяма и Пратяхара.

В следваща статия ще разгледаме останалите 6 дисциплини.

Автор: Цвета Кънчева