ОМ Среща… Цвета Кънчева и Красен Стоянов
Йога като начин на живот – интервю с Цвета Кънчева и Красен Стоянов
Как започна пътят ви в йога, спомняте ли си усещането, когато за първи път се озовахте на постелката?
К: Спомням си го много добре. Почуда, изненада, гняв – не можех да повярвам колко е лимитирано тялото ми. И това след 30 години спорт.
Ц: Дори не си спомням кога и как, на около 10-годишна възраст реших, че ще ставам йога. Това мое решение затрудни родителите ми, защото трябваше да намерят книги и лекции, които тогава в България почти нямаше. По-късно в тийнейджърските ми години за известно време се отклоних от пътя си на йога, започнах да гоня кариера и конвенционалното статукво. Но животът си знае работата и си ме върна на йога постелката, точно когато трябваше.
Ащанга може да се практикува от всеки – казва Патаби Джойс, бащата на Ащанга. Нека разкажем защо това е така.
К: Всъщност пълният цитат е: „Всеки може да практикува. И младите, и възрастните, и старите. Болните могат да практикуват. Слабите могат да практикуват. Всички освен мързеливите. Мързеливите не могат да практикуват йога”. В цитата Патаби Джойс не говори за Ащанга, той говори за йога, защото йога е една и това е, както самият той казва: „Йогата на Патанджали”. За него и за всички учители преди него науката, системата, методът йога е един. Никой не знае с точност кога и къде е възникнало това знание, но то е систематизирано и описано в „Йога Сутра” на Патанджали. В този текст се разглеждат осемте елемента, от които се състои йога методът, поради което по-късно става известен като Осморния път или Ащанга йога, наричат го още класическа йога, раджа йога, автентична йога или просто Йога.
Ц: Йога е състояние на леко и енергизирано тяло и ум без притеснения. Йога се нарича и пътят до това състояние. А този път минава през осемте елемента. Не може да практикуваш един, само асана например, и да си мислиш, че практикуваш йога. Айенгер го е казал много точно: „Всяко дърво има корени, ствол, клони, листа, кора, жизнен сок, цвят и плодове. Всяка една от тези части има своя същност, но нито една от тях не може сама по себе си да стане дърво. Същото е и с йога. Така както само при събирането на всички тези части заедно се получава дърво, така и само когато всички осем елемента на йога (яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи) се съединят в едно – това е йога.” Разделението на стиловете съществува в днешно време и изключително в западния свят.
Ащанга йога или йога може да се практикува от всеки благодарение на Кришнамачаря (бащата на модерната йога и учител на Патаби Джойс). Кришнамачаря се сблъсква с нелеката задача да прекрои йога от метод за малцина, избрали да загърбят светския живот и да се отдадат изцяло на духовното си израстване, в практика достъпна за всеки. Какво отличава модерния човек? Липсата на време. В това се състои гениалността на Кришнамачаря – успява да създаде система, чрез която всеки може да изучи науката йога и то без да напуска работата, семейството, живота. Наричат тази система Ащанга виняса йога. Кришнамачаря създава и първата шала. „Шала” на санскрит означава школа, място за практикуване и изучаване на науката йога, училище за йога. В шалата подходът е индивидуален. Телата ни са различни и умовете ни са различни. Затова и учителят модифицира асаните, техниките и скоростта на прогрес, като ги съобразява с уникалния човек пред себе си. Методът е един, технологията е една, но през цялото време се нагажда към моментното състояние на ученика. Точно това прави Ащанга виняса йога подходяща за всеки. Освен за мързеливите де. В шалата ни практикуват хора на 20 и на 60, спортисти и такива, които никога не са се събличали по физическо. Имаме ученик, загубил крака си при катастрофа. Всички те практикуват Ащанга. Заедно, но личната си практика. Не е ли красиво?
К: Ащанга виняса йога не е просто движения и пози, изпълнявани в определена последователност, a сериозно обучение в специфична методология, която изисква ангажимент за изследване през личната практика. Това е методология, която предлага редица инструменти, като овладяването на всеки един от тях отключва и обогатява другите. Практикува се шест дни в седмицата, почива се в неделя, в събота – водена практика и конференция. През останалите дни всеки практикува самостоятелно под наблюдението на учителя. Нарича се лична практика или Майсор стайл. Практикува се в шала – училище за йога.
Интегрираното развитие чрез изучаване и практика включва следните елементи:
Изучаване и практика на асани – техника и теория – преподава се индивидуално на всеки.
Изучаване и практика на пранаяма – техника и теория – преподава се индивидуално.
Изучаване и практика на медитация – техника и теория – преподава се индивидуално и по време на конференцията.
Изучаване и практика на мантри – техника и теория – групово.
Всичко това е нужно да бъде подкрепено от самостоятелно изучаване на древните текстове, както и обсъждането им с учителя по време на конференциите, включващо:
Пречупване през собствено преживяване на практичните и теоритични принципи в хатха йога текстовете.
Изучаване и прилагане на принципите на йога психологията, залегнали в Сутрите на Патанджали.
Изучаване през собствено преживяване на основните енергийни, диагностични и лайфстайл принципи на Аюрведа.
Същевременно се изисква пълна отдаденост, с която се надгражда и обогатява личната практика. Какви промени наблюдавахте при вас през годините лична практика?
Ц: Шестдневната практика се превръща в дисциплина. Именно това отличава отдадената йога практика от това да практикувате йога като хоби или упражнение. В сутрите на Патанджали се казва, че йога работи, само ако се практикува отдадено и дефинира отдадено като ежедневна, непрекъсната, дългогодишна практика. Ако искате да постигнете целта на йога – покой в главата, баланс, трансформация, крепко здраве, себереализация, практиката ви трябва да е ежедневна по определение. Точно там започва идеята за йога като метафора за живота. Когато сте ангажирани с шестдневна практика в седмицата, вие се появявате и когато не искате – тогава започва трансформацията. Показвате сериозен ангажимент за вътрешна работа. Тогава се научавате да се чувствате удобно с предизвикателствата, с дискомфорта. Да се появявате за нещата, които имат значение в живота, да разпределяте ресурсите си, така че да можете да направите нещата, които са наистина важен приоритет, това отвежда от практикуването на йога като хоби към йога като начин на живот.
Какво е необходимо, за да усетим в дълбочина и с всяка клетка практиката, да се научим наистина да се вслушваме в тялото?
Необходимо е умение за фокусиране на вниманието навътре, в усещане, а точно това умение липсва на съвременния човек. Забелязали ли сте колко трудно е да отговорите точно, когато ви попитат какво чувствате? Ако ви попитат какво мислите, ще отговорите веднага. Мислите постоянно ни разсейват, до такава степен, че приемаме тях за реалност. Не живеем реалния живот, а това, което си мислим за него. Емоциите ни са базирани на мисли, не на реалност. Например шефът не ме поздравява и следва мисъл – ще ме уволни, втора – няма да мога да си платя наема, трета – децата ще са гладни и на улицата, четвърта – жената ще ме напусне и вече съм в тежка депресия, мислейки за самоубийство. Реалността е, че шефът просто не ме е поздравил. В йога това се нарича авидя, заблудата да взимаш това, което мислиш, за реалност и е главната причина за човешкото страдание. Затова е толкова важно да дисциплинираме ума си, да ни слуша главата. Точно това се опитваме да правим по време на практиката – да насочим и съсредоточим вниманието си. И тогава започваме да усещаме. Колкото по-дълбок фокус, толкова по-силно усещаме. Започваме да чуваме тази огромна вътрешна интелигентност на тялото, чуваме си интуицията, чуваме си сърцето. За да се случи това, обаче, в главата трябва да е тихо.
Изисква се особена отговорност към себе си, за да наблюдаваме и да се доверим на всяко вътрешно усещане. Срещате ли скептични ученици?
К: Здравословният скептицизъм е условие за прогреса в йога. Под здравословен имам предвид скептицизма, който те кара да провериш, а не да не опиташ въобще. Недейте просто да вярвате в онова, което четете или ви казват. Единственият начин да разберете дали нещо е вярно или не, е да експериментирате с него. Прекъснете вътрешния диалог и просто изпробвайте. Йогийският път не е път на наследени схващания, а на експеримента. Точно през скептицизма си достигнах до Ащанга йога.
Ц: Всички преживявания са вътрешни. Обектите, които преживяваме, може да са навън, но преживяването става в ума ни. Йога също е ментално състояние – ум, без притеснения, в покой. Това вътрешно преживяване се постига чрез промяна на навика на ума постоянно да произвежда мисли с нов навик да бъде тих, спокоен и фокусиран. Ако в ума си нямам притеснения, не ми остава нищо друго, освен да се радвам на живота. Йога предполага дисциплиниране на интелекта, ума, емоциите, волята. Означава душевно равновесие, което дава възможност да се гледа уравновесено и спокойно на живота във всичките му аспекти. Това спокойствие не зависи от външната ситуация, а изцяло от начина, по който отговарям на тази ситуация в ума си. Тоест не е важно какво се случва, а как аз ще отговоря на случващото се – моя е отговорността. Ако поема тази отговорност съзнателно, тогава имам избор. Мога да избера да действам или не. Мога да избера как да действам. Ако си кажа това не е моя отговорност, тогава нямам избор. Тогава съм ядосан, защото другите не си вършат работата. Нещастен съм, защото държавата е скапана. Тъжен съм, защото еди какво си. Вътрешното ми състояние изцяло зависи от външната ситуация. Аз просто реагирам. Как реагирам? По навик. Единствено ако осъзнаем, че сме отговорни, имаме свободата да създадем себе си по начина, по който искаме, а не като реакция на ситуациите. Реакцията, навикът е поробване. Отговорността е свобода. Когато сме способни да създадем себе си по начина, по който желаем, създаваме и живота си по начина, по който желаем. Външният живот може да не е под контрола ни, но вътрешният винаги ще бъде. Щом вземете в ръце вътрешния си живот, такова нещо като стрес престава да съществува. Ще сте станали йоги. Да поемате отговорност обаче, може да се научите само в самостоятелна практика.
Следвайки индивидуалния подход към всеки от учениците в залата, кое е важно за вас като учител?
К: В шалата за Ащанга йога учителят не води и не демонстрира. Той наблюдава. И тъй като практиката е ежедневна, наблюдава всеки ден. Познавам практиката на всеки един от учениците в шалата. Познавам ограниченията им, болките им, проблемите им. Знам кой как диша дори. Всичко е важно. Ако е много амбициозен, трябва да го спреш, за да не се нарани. Ако го мързи, трябва да го подбутнеш, за да се развива.
В забързания свят, в който живеем, може ли да се съхрани, следва и предава в автентичен вид древното знание на йога?
К: При условие че йога е наука, която учи как да си адекватен на живота, нямаше да е логично самата наука да не е. Принципите, по които работят тялото, умът, природата, вселената, не са се променили. Те са описани прекрасно в древните текстове. Това, което се е променило драстично, е заобикалящата ни среда, начинът ни на живот, тоест външните условия. Йога е наука, касаеща вътрешния ни свят. Затова и през вековете винаги са се появявали учители, които са променяли не знанието, а методиката на преподаване и практикуване, така че да са адекватни на новите условия. Накратко – Ащанга йога, описана в сутрите на Патанджали, е автентичното знание, Ащанга виняса йога на Кришнамачаря е съвременният метод за предаване на това знание.
Какво е за вас йога днес?
Ц: Ако влезем в кое да е йога студио днес, вероятно ще решим, че йога е тяло, усукано в невъзможна поза. Или безметежно усмихнати лица и съвършени тела, седящи без усилие в поза лотос. Но нищо от това не е йога. Йога не е практика. Не е упражнение. Не е техника. Йога е наука с невероятно великолепие и дълбочина. Йога просто е науката да бъдеш в съвършено съответствие, в абсолютна хармония, в пълен синхрон с живота. Ако тази наука е просъществувала 15 000 години, без да бъде налагана, то тя наистина работи.
Как се учим да пренасяме опитността на постелката във всяко действие извън залата за йога?
К: Много зависи каква опитност придобивате на постелката. Ако нямате лична ежедневна практика, то тогава йогата, на която ходите, най-вероятно изглежда така: учител пред цялата група дава инструкции и демонстрира пред всички движението и позата, която трябва да направите. Умът ви е пасивен, просто изпълнява инструкциите. Вдишайте и вдишваш. Наведете се и се навеждаш. Умът си почива, не мисли за всички проблеми, с които обичайно се занимава, защото е зает да слуша и изпълни поредната инструкция. Тоест получавате една много добра обща физическа подготовка и отпочинал ум. Затова и след практиката се чувствате много добре. Раздвижили сте се и сте отпуснали напрежението, което умът ви иначе постоянно поддържа. Само че навън ви чака животът с всичките си проблемчета и предизвикателства и това усещане на покой много бързо изчезва. Можете ли да си го върнете? Не, не знаете как. Трябва пак да се върнете в йога студиото за нова порция релаксация.
Ако залата, в която практикувате, е шала за Ащанга йога, учителят първо ще ви научи как да дишате. И ще ви кара да го правите, докато забележите как се усеща правилното дишане и се научите сами да го контролирате. Тоест фокусирате вниманието си в усещане (концентрация и пранаяма). След това ще ви научи три пози. Няма да ви ги покаже, а ще ви постави в тях. Тъй като не виждате как изглежда позата, за да я изимитирате, ще трябва да фокусирате вниманието в това какво усещате в тези пози (концентрация). След това ще ви покаже как да свържете тези пози с движения в пълен синхрон с дъха ви. Слушате дъха си, контролирате го и се движите заедно с него (концентрация, пранаяма и пратяхара – дисциплиниране на сетивото слух). След това ще ви покаже дрищи – къде да фокусирате погледа по време на движенията (пратяхара – дисциплиниране да сетивото зрение). След това ще ви остави вие сами да направите всичко – контролирате дъха, слушате го, движите се в синхрон с него, контролирате погледа и през цялото време се опитвате да усетите какво прави тялото ви. Непрекъснат фокус. Тялото ви се движи, но умът не. Медитация в движение. Вече имате лична практика, в която сте изпрактикували асана, пранаяма, концентрация и медитация. По време на конференциите ще научите ямите и ниямите (първите два елемента на йога, които са много силни техники за самоанализ) и ще започнете да практикувате и тях. Тоест вече имате лична практика, която съдържа седем от осемте елемента на йога – ями, ниями, асана, пранаяма, пратяхара, концентрация и медитация. Ако повтаряте тази практика всеки ден, ще усвоите и осмия елемент – самадхи – супер дълбока концентрация. С времето, когато тялото и умът ви са готови, учителят ще прибавя още пози – и така, стъпка по стъпка, ще подобрявате и силата, и гъвкавостта си, и усещанията си, и най-вече умението си за фокусиране на вниманието.
И не трябва да се учите да пренасяте тази опитност в живота. То се случва автоматично. Научили сте се да внимавате, да не се разсейвате. Да насочвате вниманието си там, където искате. С жена ми съм, насочвам вниманието си към нея, което значи интересно ми е, забавлявам се и я опознавам, отношенията ни стават много по-хармонични. На работа съм, фокусирам вниманието си, интересно ми е, забавлявам се и уча. Живея, фокусирам вниманието си в живота – интересно ми е, забавлявам се и уча. Това е йога като начин на живот. Постоянно задоволство и непрекъснат растеж. Не ви казвам да спрете да ходите на водени практики. Можете да ги включите като десерт в менюто, но е нужно да изградите лична практика и тя да е основното ви блюдо. Йога винаги е била самостоятелна практика, нещо, което правиш сам. Учителят може да ти покаже пътя, но не може да го извърви вместо теб. А този път е навътре. Не можеш да вземеш приятелката си с теб. Само ти знаеш какво усещаш, ако внимаваш де. Само ти знаеш какво си мислиш, ако наблюдаваш. Само ти можеш да промениш това – ако си йоги.
Темата на новия брой е „Слънце”. На финала на нашата среща – какво е вашето послание към читателите?
Ц: Ако слънцето е причината за живота, йога е науката, която учи как да изживеем този живот. Без притеснения, без страдание. Свободни и щастливи. Практикувайте йога и всичко ще си дойде на мястото.
Цвета Кънчева и Красен Стоянов създават и преподават в Ащанга йога шала, първото място в България, където Ащанга йога се преподава по традиционния, автентичен метод, наречен Майсор. Вътрешна потребност и детска любознателност срещат Цвета с йога, когато е още 10-годишна, а впоследствие се разгръща като отдаден йога последовател и преподавател. Красен се влюбва в Ащанга още след първата среща с нея. През годините на интензивно обучение в Индия, Тайланд, Бали и Европа имат късмета да се докоснат до редица утвърдени световни учители като: Тай Ландрум, Ларуга Глейзър, Дейвид Робсън, Манджу Джойс, Петри Райзинен, Грета Суарез, Шармила Десай, Кристофър Кон, Майкъл Шаборт. Учили са йога анатомия от Стю Гърлинг.
Красен и Цвета наричат Ащанга йога шала – Домът на Ащанга в България, не само защото тук гостуват едни от най-големите имена от света на Ащанга, но и защото буквално живеят в шалата. Те са готови да посрещнат в дома си и да предадат наученото на всеки, който иска йога да е част от живота му.
Последни коментари