Редовната лична практика – отговорност и любов към себе си

Някога случвало ли ви се е да останете в леглото сутринта, да изключите алармата след като сте си намерили извинение за да пропуснете йога практиката си? Знам колко трудно може да е да намерим мотивация да станем и да стъпим на йога постелката.

Срещала съм хора, които поставят практиката на първо място в живота, даже и такива, които я поставят преди самия живот. Срещала съм хора и в другата крайност – не могат и да си представят, че ще практикуват редовно (всеки ден), но дълбоко вярвам, че повечето сме някъде по средата, т.е. редовността си е предизвикателство.

Едно от чудесата на Ащанга Майсор практиката е, че сте отговорни единствено пред самите себе си. Практиката си е лично ваша и отговорността е ваша. Въпреки, че това е уникално преимущество гарантиращо ви свобода, понякога е и доста трудно да си отговорен пред себе си.

Факт е, че да си отговорен е трудно – още по-трудно е, когато ти самият си единствения човек пред когото отговаряш! Тъй като да бъдем отговорни за себе си пред себе си е толкова гигантско предизвикателство, това е и чудесна възможност да научим някои неща за нашата практика и за себе си.

Основни препоръки по отношение личната отговорност за поддържане на редовна и непрекъсната практика.

• Започнете с решението, че ще практикувате. Вземете твърдо решение, че ще практикувате, и че ще практикувате сериозно. Вземете решението и се придържайте към него. От вас зависи: решете, следвайте решението си и готово. Вие носите отговорност за вашата практика. Това е вашата практика и никой не може да я направи вместо вас. Нужно е просто да вземете решение и да го изпълните.
• Планирайте го в графика си. Това е изключително практичен съвет. Например аз блокирам сутрините си за йога – моята практика или преподаване. Останалата част от деня ми започва след 10 часа. Времето преди това е запазено за йога.
• Следващата стъпка е да си поставите разумни цели. Тази стъпка всъщност може да се окаже доста трудна, защото не знаем какви са разумните цели. Опитайте така: тази седмица ще практикувам 5 пъти за 20 минути. Слънчевите поздрави и последните 3 пози от практиката. (Това е вашата лична Ащанга практика) През следващата седмица вземете решението да добавите правите пози и целия финишинг. След което започнете с 6 дни в седмицата да практикувате половин първа серия вместо да си поставяте за цел двучасовата цяла първа серия. Поставянето на разумни по-малки цели усилва отделните елементи на по-голямата ви цел и спомага да чувствате лекота и удоволствие докато постигате по-голямата цел.
• Осигурете си партньор за отчетността! Главната причина да е толкова трудно сме отговорни към себе си е липсата на социалната мотивация, която идва с отговорността към другите. Ето защо може да бъде полезно да имате партньор, пред който да сте отговорен! Това може да е някой, с когото практикувате, може да е учител, може да бъде партньор по виртуална отчетност. Който и да е той, когато някой има очакване за нас е по-вероятно да го изпълним.
• Нещо друго, което наистина помага е да положите съзнателно усилие за да се ентусиазирате за практиката си. Това е важно защото намерението, с което стъпвате върху постелката си влияе на практика ви.  Например вместо да си казвате „Трябва да ходя на практика“ си кажете “Отивам на практика”  и се вълнувайте от това, което ще правите, защото това ще внесе огромна разлика в начина, по който подхождате към своята практика и към деня си.

Библията на йога – Йога сутрите на Патанджали хвърля доста светлина върху темата за редовната практика.

Сутра 1.12 abhyāsa-vairāgya-ābhyāṁ tan-nirodhaḥ

Тук се казва, че вриттите (колебанията на ума) са успокояват от редовната практика и непривързаността. Това означава, че се опитваме да развием способността да бъдем непоколебими, стабилни и решителни по отношение на практиката, без да се фокусираме върху резултата. Вълнувайте се от самия процес на правене на йога. Ако се ангажирате с редовна практика, самата практика ще ви даде средствата да практикувате редовно – да сте отговорни. Непривързаната ангажираност към практиката успокоява колебанията на ума, включително страховете, които могат да стоят на пътя ни когато мислим за отговорността.

Сутра 1.13 tatra sthitau yatnaḥ abhyāsaḥ

В тази сутра се казва, че смисълът на практиката е в усилието да фиксираме, да задържим ума си концентриран за дълго време, което в контекста на bhyasa означава една и съща практика ден след ден.  Не просто стъпваме на постелката и правим каквото ни скимне – правим пози, които харесваме, но и други, които не харесваме. Някои дни ще ни се практикува, в други не, но въпреки тази дуалност практикуваме. Сутрите ни учат да бъдем непоколебими в това усилие на практиката. И има урок в това – когато го правите, независимо дали искате или не, отчетността губи значение. Просто спира да бъде нещо, за което трябва да се тревожите – просто стъпвате на постелката и го правите, защото това е ви е практиката.

Сутра 1.14 sa tu dīrgha kāla nairantarya satkārā sevito dṛḍhabhūmiḥ

Смисълът тук е, че практиката става твърдо установена, когато е култивирана редовно, непрекъснато и с отдаденост за дълъг период от време. И разбира се, животът винаги ще хвърля прекъсвания по пътя ни, но есенцията е в завръщането към практиката отново и отново след тези прекъсвания. Така изграждаме навик за каквото и да е било: продължаваме да го правими  пак и пак.

Колкото повече изучавам йога сутрите толова по-силна става увереността ми в метода, който съм избрала да практикувам и преподавам – Ащанга виняса йога. От безбройните практики, които се предлагат Ащанга виняса йога е една от малкото, които изпълняват дефиниращите Йога сутри на Патанджали. В трите, които разглеждам в статията Патанджали заявява, че една практика се превръща в работеща йога практика само когато е една и съща и се прави редовно (всеки ден), без прекъсване, за дълго време, с отдаденост и ентусиазъм. Защо това е важно? Йога е наука за живота, а животът е цикличен (повтаряем): вдишане – издишане, ден – нощ, работа – почивка, пролет – лято – есен – зима. Умението да задържаш концентрация върху нещо, което се повтаря и да го правиш с ентусиазъм и вълнение е умението да живееш. Древните мъдреци са нарекли това умение Йога. Ако придобиете навика да правите Ащанга практиката си (тя е една и съща) всеки ден с вълнение и ентусиазъм ще сте придобили навика да живеете – всеки ден, всеки миг, всеки дъх. И всички те ще са вълнуващи. И живота ви ще е вълнуващ. Ще сте станали йоги.

Помислете над сутрите, какво означават за вас и вашата практика? Не забравяйте да се обичате достатъчно, за да си подарите редовна практика. Поемате ангажимент към себе си. Поемете отговорност към себе си. Вземете решение, че ще го направите и не се привързвайте твърде много към резултата. Просто стъпете на постелката си и практикувайте. Проявете уважение към ангажимента към вас самите, както бихте направили към ангажимент към някой друг. Отговорността е в практиката всеки ден и във всяка поза и дъх. Дайте си разрешение да се погрижите за себе си. Считайте го за подарък за себе си.

Цвета Кънчева