Смехът ли е ключа от вратата на просветлението?

Животът е игра

По време на едно от обученията ми в Индия имах щастието да срещна Джон Уедепол, около 60 годишен южноафриканец. Учеше ни на себепознание (себереализация). Та този човек е един от най-щастливите хора, които съм срещал. Винаги можех да разбера, че е наблизо по заразителния му смях. Смееше се често, и ние заедно с него – едни от най-забавните лекции, на които съм присъствал. Джон беше посветил 40 години от живота си на търсене на отговора на въпросите – Кой съм аз? Защо съм тук?

В момента , в който чуел, че някаде се е появил духовен учител, който е постигнал просветление, Джон се качвал на самолета и отивал да черпи мъдрост. В един от многобройните ни разговори той ми каза, че след толкова години търсене, на края срещнал учителят, който го накарал да разбере истината.
– И каква е истината? – наострих уши аз.
Мога да я синтезирам в едно изречение-отговори той, с поредната порция смях.
– ООО и какво е то Джон?
– Life is a fucking game – ми каза Джон и пак смях – и от както го разбрах не мога да спра да се смея-допълни той.
– И това ли е? – невярващо попитах аз.
–Това е. В момента, в който го забравиш нещата стават сериозни и започваш да страдаш.

Най-голямата шега

Най-голямата космическа шега е, че вие сте това, което търсите. С всичките религиозни и духовни учения и търсения на тази земя и накрая свършваш там откъдето си започнал. И ако това не е фантастична шега, която заслужава един хубав смях, не знам кое е. Всички търсим щастието, покоя, реализацията си в света около нас, а през цялото време тези неща са нашата същинска природа – те са в центъра на нашето същество. Много йога учители и мистици през историята са схващали тази шега, като Зен учителят Тич Нат Хан, който обяснява:
‘’Сега се смея, като си спомня как търсех рая в небесата. Точно тук, в света в който се раждаме и умираме е мястото, където чудната истина се разкрива. Но този смях не е смеха на някой, който изведнъж е получил голямо богатство, нито е смеха на някой, който е постигнал победа. Това по-скоро е смехът на някой, който дълго и мъчително е търсил нещо, което една сутрин намира в джоба на палтото си“

Какво мислят будистите по въпроса

Будистите също отдавна са разбрали тази шега – главанта им практика е да не приемат нещата на сериозно. Какво друго е да си непривързан, ако не много добро чувство за хумор? Буда е проумял, че всичко е временно и да приемеш нещо твърде на сериозно води до страдание.
Заради тази проста истина, другите хора, които приемали нещата насериозно и по този начин си създавали много проблеми, смятали Буда за просветлен, боготворели го, създали нова религия даже и през годините почти успели да забравят основната идея. Друг известен будист, Лонгченпа, отново проумял тази истина 2000 години по-късно и казал:
“Тъй като всичко е илюзия, измислена история, нямаща нищо общо с добро или лошо, с приемане или отхвърляне, човек може да избухне в смях.“

А какво да кажем за предупреждението на духовните учители, че всичко, които си представяте, че сте е една умно измислена лъжа от един отбранителен психологически механизъм (его) срещу екзистенциалната истина, че всичко е временно. С други думи вие не сте това, което си мислите, че сте. Доста смешничко е нали? Всъщност да се смееш на това, да не се вземаш на сериозно е доста добър начин да приемеш такива изглеждащи трудни за смилане истини. Както Лонгчепа казва, човек може да избухне в смях, когато прозре колко е измислена историята му или както един съвременен Зен учител Адиашанти обяснява: „Разбираме – често внезапно – че усещането за себе си, формирано и изградено от нашите идеи, вярвания и образи, не е това което сме. То не ни определя, то няма център.“
Големите духовни учители имат една обща черта – смеят се често. Далай Лама е известен с топлия си смях. Ако гледате лекциите на друг мой любим учител Алън Уотс ще видите, че не минават и пет минути без да чуете заразителния му смях. Негово е изречението :“Хората страдат само защото вземат на сериозно това, което боговете са създали за да се забавляват.“

Смях срещу глупостта и демагогията

Смехът и хуморът не са само несериозни. Те могат да бъдат много сериозно средство за изобличаване на глупостта и демагогията, които ни заобикалят. Понякога в обществото комиците са единствените, които ни казват истината. Не политиците, нито църквата, нито даже и учителите в училище, а хората, които могат да погледнат отстрани и да видят идиотщината на ситуацията , в която се намираме. Не е случайно, че все повече хора черпят политическа иформация от Шоуто на Слави и Господари на ефира, които показват отрезвяващи моменти от действителността, които са много истински и поради това много смешни. Комиците често ни показват разминаването между това, как си мислим, че стоят нещата и това, как в действителност са. За нещастие, след като се посмеем, отново се връщаме към лъжата, в която сме си свикнали да живеем.

Смехът е най – великото лекарство

Хуморът е също така изключително лековит. Казват, че смехът е най-великото лекарство и това е така. Смехът може да отпусне напреженито от ежедневито ни, да намали скуката на работното ни място, да събере хора от различни култури. Всички взимат себе си и другите твърде на сериозно.
И така, ако хуморът може да лекува, да отпуска, да събира хора, да разкрива фалшивото его и в същото време да забавлява, това на мен ми звучи достатъчно просветляващо.
Което пък ми напомня за смехотворния начин, по който повечето хора разбират просветлението. Просветлен човек равно на перфектен човек. Перфектна добродетелност, перфектна любов, перфектно знание, че даже и перфектна, миришеща на парфюм пр_ _ ня. Този идеал за пефектен човек е шега и не съществува в действителност. Това само създава култове около хора, които се смятат за перфектни и стресира и създава чувство на вина у останалите, които не могат да достигнат тези идеалистични фантазии. Ако си мислите, че има перфектен Гуру ударете се по лицето и вижте дали не боли. Това е реалността.

Само реалността е перфектна

Реалността е перфектна защото предлага целия диапазон от човешки емоции, от тъга и отчаяние до възбуда и радост. Да се опитваш да имаш перфектни емоции и перфектен живот води само до огромно разочарование. Не може да има горе без долу или даже правилно без грешно.
Всичко, което трябва да направите е да бъдете себе си. Когато се вгледате внимателно и видите колко невярна и измислена е историйката, която сте създали за себе си, хубаво и се посмеете и я изтриете, това , което ви остава е истинската ви, натурална същност. Както някой беше казал – когато се научите да се смеете на себе си, винаги ще имате на какво да се посмеете.

Рано или късно всички ще умрем

Другата космическа шега е, че рано или късно всички ще умрем. Имам една приятелка, която всеки път, когато някой от компанията ни изпадаше в драма казваше- “И какво се косиш? Така или иначе всички ще умрем”. Умирахме, ама от смях. Че ще умрем не е страшно, това е реално. Религиите, обаче, са направили бизнес от обещанията, че има живот след смъртта и последствия от действията ни след смъртта ни. Страхът, че ще горим в ада, или че трупаме лоша карма са мощни мотиватори да бъдем отговорни, както и да взимаме религиите и свещениците на сериозно. It is the oldest trick in the “book”. Време е да пораснем и да можем да живеем и действаме отговорно без да трябва да вярваме в приказки. Живеем, обичаме, развиваме се, умираме. Това е абсолютно красиво и достатъчно вдъхновяващо. Или както друг мой любимец Ошо казва:
‘‘ Животът, такъв какъвто е, е достатъчна причина да избухнеш в смях. Толкова е абсурден, толкова нелеп. Толкова е красив, толкова чудесен. Той е всичко заедно. Той е една голяма космическа шега.“
И до къде ни доведе тази космическа шега? Пак там откъдето започнахме; до неподправената, чиста радост от самото усещане, че живееш – смеещ се без причина и хилейки се като луд. Животът става забавна игра вместо драма и това, драги мои, се нарича просветление.

Какво да направим

Мислех горното да е последното изречение, но нямаше да е честно. Спомняте ли си истината, която моят учител Джон открил след 40 години търсене : “Животът е шибана игра. В момента, в който забравиш, започва страданието”. Е да де, ама човешкият ум отдавна е изгубил способността си да помни, да остава фокусиран. Той просто бяга след събитията. Дори сега, две минути след като сте прочели тази статия, ако излезете на улицата и видите, че паякът ви е взел колата хич няма да ви е смешно. Това вече си е сериозно. Моментално ще забравите, че животът е само игра. Не се притеснявайте. Древните мъдреци са се погрижили и за това. Разбрали са, че е нужна система, която да ни научи да не забравяме. Нарекли са я Ащанга йога. Разбрали са, че е нужна редовна практика за да дисциплинираме ума.