В съвременния свят, в контекста на забързания живот и в рамката на корпоративната динамика, лавинообразно и застрашително се разразява бърнаут синдромът. Бърнаут е термин за психологическо и емоционално прегряване, най-често свързано с работния аспект на живота ни. Терминът е американски и се свързва с огромния стрес, който съвременният корпоративен свят внася в живота ни. Основният аспект на бърнаут синдрома е интелектуално, емоционално и физическо изтощение, което често резултира редица симптоми

Симптоматика на Бърнаута:

  • Чувство на неудовлетвореност и раздразнителност
  • Чувство за безполезност, празнота и песимизъм
  • Физическо, умствено и емоционално изтощение
  • Загуба на мотивация и ентусиазъм
  • Лоши отношения с колеги, приятели и членове на семейството
  • Лоши навици за сън и повишено отсъствие от работа
  • Чувствителност към обратна връзка и ниско самочувствие
  • Повишени грешки и нерешителност
  • Тревожност и депресия

 

До тук с терминологията.

Не искам да звучи толкова сухо, защото когато го преживяваш е доста емоционално, в сиви краски, но пък дълбоко. Или поне за мен беше така, когато през 2013 г. след тежък бърнаут напуснах корпоративния свят и оставих зад гърба си завидна кариера.

Бърнаутът, който преживях беше едно от най-хубавите и смислени неща, които можеше да ми се случи, тъй като изцяло промени живота ми. По това време направих едни от най-важните избори в живота си. Избрах да живея, вместо да правя кариера. Избрах да практикувам йога, вместо да пия предписаните от психиатъра розови хапчета, с които можех да се сдобия само със зелена рецепта. Все избори, които ме доведоха до настоящия момент, в който пиша тези редове и се намирам на райския плаж, който представлява контрапункт на бетонните офис сгради.

Не пиша тези редове, за да ви кажа да напуснете работата си, пиша ги точно защото вярвам, че може да не се стига до там. От 2013 г. до днес животът ми е посветен на изследвания в областта на йога, енергийна психология, психология и пр. Дълбоко вярвам, че превентирането на стреса и бърнаута е необходимо да е с по-голям акцент, отколкото справянето с вече възникналите последици.

За да превентираме стреса, обаче са задължителни две условия:

  • Да сме наясно какво представлява стресът и как влияе на тялото, на физиологичните процеси в него и на психиката ни;
  • Да имаме желание за последователна и осъзната работа.

Стрес и дистрес

Дефинициите за стреса за многобройни. Стрес в психологията, неврологията и психиатрията е състояние на силно физическо, нервно напрежение, предизвикано от негативни фактори или отрицателно физическо, или емоционално въздействие и усещане.

Но…

Това, което е стресиращо за един човек, може да не е стресиращо за друг. Това, което е стресиращо за нас в един етап от живота ни, може да не е стресиращо в друг етап. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалящата ни среда (стресиращи фактори или стресори) и индивидуалните способности за справяне с тези фактори. При наличие на тежки стресиращи фактори и не добри способности за справяне, нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато способностите ни за справяне са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресиращи фактори и повишаване на способностите за справяне с тях, върху което ще се спрем по-нататък.

Видове стрес

Негативният стрес (дистрес) – включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, стряскащи, нарушаващи нормалното ниво на спокойствие. В по-тежките ситуации, тези външни фактори могат да бъдат застрашаващи здравето или дори живота на човека.

Позитивен стрес е стресът, който води до повишаване на когницията, реакцията, активността и деятелността.

Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес, организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. Стресовата ситуация предизвиква адаптивни механизми и реакции за преодоляване.

В заключение може да приемем, че стресът не е нещо лошо, особено ако можем съзнателно да го направляваме. От ключово значение, да можем ние да управляваме стреса е да имаме яснота за неговите етапи.

Общ адаптационен синдром на Селие.

Ханс Хуго Бруно Селие е канадски ендокринолог, президент на Международния институт по стрес в Монреал, придобива известност с описанието на общия синдром на адаптацията – неспецифично реагиране на организма при различни въздействия или „стрес“.

Според него реакцията на организма към стрес е една и съща независимо от вида на стресора (положителен или отрицателен).

Етапи на стреса

Началният стадий е тревожност. Развива се в рамките на 6-48 часа след стресиращото събитие. Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават.

Следващият стадий е “съпротива”, в който се отделя повече адреналин и се намалява продукцията на други хормони (напр. хормона на растежа). Ако стресиращите фактори не са големи, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране. Следва отпускане.

Третият стадий е прегряване или бърнаут, в който при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили. Този стадий се свързва с дистреса и с болестотворни процеси.

По статистика на СЗО около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Телесни реакции на стреса

Тялото ни реагира на стреса чрез активиране на две системи – автономната нервна система и ендокринната система. При стрес мозъкът автоматично задвижва каскада от реакции. Телесната реакция към стрес е автоматична и не е нещо, което съзнателно решаваме да правим или не. Автономната нервна система е тази част от нервната система, която реагира и преработва стреса. Тя има два дяла – симпатикус (отговаря за телесните реакции при стрес) и парасимпатикус (отговаря за релаксацията и възвръщането до нормално състояние, след отминаване на стреса). Ендокринната система е мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция, които при стрес отделят различни хормони (напр. адреналин). Настъпващите промени подготвят тялото за “битка или бягство”, реакция, която цели оцеляването ни.

Тъй като цялата ни енергия е насочена към оцеляването, всички останали автономни системи, като храносмилателна, отделителна и имунна спират да работят на пълния си капацитет.

Превенция на стреса и бърнаута

Има различни подходи към превенцията на стреса, единият е свързан с намаляване на стресовите фактори, а другият е свързан с увеличаване на устойчивостта ни и повишаване на способностите ни да се справяме с него, както и с възможността ни да се отпускаме съзнателно.

Тук няма да се спираме на първия подход, целящ намаление на стресовите фактори, идващи от средата, тъй като не искаме да се втурваме да променяме света, което по-скоро би ни донесло повече стрес.

Това което можем да направим, без да напускаме работа или да обръщаме живота си с хастара навън е да поработим със себе си.

Защо Йога?

Учени, лекари, психиатри и психотерапевти са единодушни, йога е хапчето за превенция на стреса и прегряването (бърнаута). Йога практиката подобрява дишането и стимулира кръвообращението. Насочването на вниманието към дишането и съзнателното му задълбочаване успокоява ума и активира парасимпатиковата нервна система, което ни дава възможност да се отпуснем, или да преминем един от етапите на стреса (описани по-горе) успешно. Пълноценното дишане и специално подбраните йога пози подобряват работата на вътрешните органи, регулират сърдечния ритъм, успокояват ума, балансират нервната система и хормонална система, и не на последно място – стимулират кръвообращението.

Повече за ефектите от йога може да прочетете тук: Бъдете здрави чрез силата на Ащанга йога – Ащанга Йога Шала – Йога София (ashtangayogashala.bg)

Бърнаута и груповата отговорност

От няколко години разработваме и специална програма, насочена към корпоративния сектор с цел превентиране на бърнаута на служителите им. Компаниите, които са ни се доверили свидетелстват за изключителни ефекти, както по отношение намаляване на нивото на стреса на индивидуално равнище (ниво служител), така и по отношение на подобрени показатели в екипната работа на служителите и производителността на труда.

Ако усещате симптоми на бърнаут, не се колебайте да се свържете с нас. Ако усещате, че има напрежение в екипа ви или производителността е намалена, ви съветваме да не губите време.

Предотвратяването на прегарянето на служителите е колективна отговорност, която изисква внимание от страна на работодателя, индивида и обществото. Ние всички трябва свършим нашата част от работата. Ако не настояваме активно за защита на психичното здраве на служителите и не се опитваме да поддържаме по-здравословна работна среда, ние сме част от проблема. Превенцията на прегарянето на служителите е есенциална. Работодателите не могат просто да дават бонуси, титли или пари за да решат проблема. Факт е, че старият метод за разделяне на професионалният и личният живот бързо се влоши след пандемията. Основен проблем е липсата на баланс. Правилното управление на прегарянето изисква холистичен подход към благосъстоянието, който изисква да бъдем внимателни към нуждите на човека в неговата цялостност.

автор: Цвета Кънчева

Сподели
Последни публикации